Блог публикации

Judith Borsboom-van Beurden,

Senior Researcher Smart Sustainable Cities, NTNU Sustainability,
Initiative leader EIP SCC, Action cluster Integrated Planning, Policy and Regulation

За мен е чест, че град София ще бъде първия град, в който да бъде тестван Пакета указания за създаване на умни градове (Smart City Guidance Package). Познавам града ви от активната му роля в европейския проект за интелигентни градове Smarter Together и се радвам, че ще го посетя отново за участие в конференцията Knowledge & Smart Cities на 26.11.2018 г. в София Техпарк.

В Европейското иновационно партньорство за интелигентни градове и общности (EIP-SCC) от близо две години работим по разработване на пътна карта за интегрирано планиране и управление на проекти за интелигентни градове. През следващите месеци ще посетим няколко европейски града, за да можем да тестваме пакета и да получим обратна информация. Бих искала да благодаря на Клъстер София град на знанието за организирането на този семинар по време на конференцията, в който ще бъдем заедно с моя колега Георги Георгиев от Института Фраунхофер. Всички резултати от този семинар ще бъдат много полезни за финализиране на този пакет и за представянето му в Европейския парламент в началото на следващата година.

EIP-SCC е основната, подкрепена от Европейската комисия инициатива в областта на умните градове в Европа, обединяваща градски институции, индустрии, МСП, инвеститори, изследователи и други действащи лица. Тя има за цел подобряване на качеството на живот на гражданите на ЕС, повишаване на конкурентоспособността на европейската индустрия и на иновативните малки и средни предприятия, превръщането на нашите градове в по-конкурентоспособни и по-добри места за живеене, споделянето на знания, възпроизвеждането на успехите и предотвратяването на повторните грешки, постигането на целите ни в енергетиката и околната среда и в подпомагането търсенето на подходящи партньори и решения в тази област. Става въпрос за постигане на социална, екологична и икономическа устойчивост за нашите градове.

Защо интелигентни градове и общности?

Какви са възможностите? Смятаме, че свързването по един умен начин и подобряването на инфраструктурата, технологиите и услугите в такива ключови градски сектори, като транспорт, сгради, енергетика и ИКТ ще подобри качеството на живот, конкурентоспособността и устойчивостта на нашите градове.
Пазарът на умните градове показва силен растеж и неговата глобална стойност през 2020 г. се изчислява на 1,3 трилиона евро. Това е много голям експортен пазар за европейския бизнес. Какви са предизвикателствата? Този пазар в Европа предлага гъвкавост и голям избор, но е много фрагментиран, липсва икономия на мащаба както и подходящо обучение за играчите в него.  Съществуват много иновативни решения, но те изискват нови бизнес модели и финансови решения целящи намаляване на риска. Тъй като търсенето на по-добра инфраструктура и услуги е високо и все повече се увеличава, публичният бюджет е подложен на натиск, знанията трябва да бъдат ефективно споделяни и капацитетът трябва да се развива.
EIP-SCC е платформа, която играе по-различна и по-нова роля в сравнение с другите платформи на Европейската комисия. Целевата група на платформата са градовете, индустриите и финансистите и целта е те да бъдат ангажирани в дейностите за привличане на интереса към този процес , което да доведе до генериране и изпълнение на нови проекти. Предлагането на решения и улеснения от страна на екипа на платформата са двете основни задачи, които ще съдействат за привличането на инвестиции в процеса на създаване на умни градове.

Платформата се състои от следните компоненти: клъстери за действия, инициативи и проекти за водещи градове.

Какво представлява един клъстер за действие?

Един клъстер за действие представлява съвкупност от партньори, които са се ангажирали да работят по конкретни въпроси, свързани с интелигентните градове, обменяйки знания и експертен опит със своите колеги, добавяйки стойност на своя национален и местен опит и установявайки недостатъците и пропуските, които ще трябва да бъдат решени на европейско равнище. Създадени са шест клъстера за действие:

  1. Устойчиви райони и околна среда;
  2. Интегрирани инфраструктури и процеси (включително отворени данни);
  3. Устойчива градска мобилност;
  4. Бизнес модели, финанси и обществени поръчки;
  5. Граждански фокус;
  6. Интегрирано планиране / политика и правила

Работата на всеки от клъстерите за действие се осъществява по тематични инициативи. Инициативата обединява работата на различните партньори около определена цел, насърчавайки ученето извън проектните и географски граници и отваряйки резултатите за света като цяло. Връзките с проекти, финансирани от ЕС, позволяват да се консумират резултати от хилядите хора, работещи на пазара. Всяка инициатива се ръководи от един от нашите шест клъстера за действие.

Клъстерът за действие „Регламенти за интегрирано планиране и политика дава възможност да бъдат подкрепени местата с ниска енергийна ефективност, чистата и плавна мобилност и интегрираните инфраструктури. В ежедневната политика и в процеса на вземане на решения и в изпълнението от страна на градските администрации и заинтересованите от градските среди координационни задачи трябва да бъдат разгледани и анализирани следните решения за интелигентни градове:

  • разработване на цялостна перспектива за териториите с ниска енергийна ефективност, интегрираните инфраструктури, чистата градска мобилност и ИКТ;
  • очертаване на въздействието на краткосрочните действия в рамките ба по-дългосрочен план и дългосрочни цели и измерване на напредъка;
  • организиране на между седмично сътрудничество по време на подготовката и изпълнението на планове - правителствени и neправителствени;
  • създаване на възможност за управление на процесите на съвместно проектиране и съвместно създаване с участието на всички заинтересовани страни в градовете, които често са взаимозависими помежду си;
  • мобилизиране на капитал от различни финансови източници за проекти в по-ранен етап;
  • ускоряване на въздействието на проектите за интелигентни градове чрез разпространение и репликация.

За кого е клъстер за действие?

Този клъстер е предназначен за бизнеса, доставчици на решения за интелигентни градове, политици, стратези и съветници, директори на звена, ръководители на проекти за интелигентни градове, практикуващи, жилищни асоциации, оператори и доставчици на транспортни и енергийни мрежи, гражданското общество като цяло и т.н.

Как следва да се направи подготовката?

Най-важната стъпка в подготовката е участниците да съберат информация и да изготвят списък с интелигентни градски решения (методи и технологии), които да бъдат подходящи за внедряване в града и да посочат на карта, където това може да бъде направено. По-късно списъкът и картата ще бъдат използвани в семинара и ще бъдат включени в плана.

Какво може да бъде постигнато от подобно сътрудничество?

При подготовката на градоустройствения план или плана за репликация тази дейност ще даде на играчите на интелигентните градове следното:

  • Подкрепа за разработването на специална пътна карта за интелигентен град за интегрирано планиране и управление на проекти за интелигентни градове, обобщена в доклада на EIP-SCC след срещата;
  • Предоставяне на съвети как по-добре да се включат заинтересованите страни в мобилността и енергийните решения, следвайки примера на водещите градове по отношение на интегрираното градоустройствено планиране;
  • Консултации как да се създават работни групи с хора от различни отдели, за да се избегне "silo effect ".

Във фазата на репликация се постига следния ефект:

  • Ползва се съвместното сътрудничество с информационната система за интелигентни градове, EIP Smart cities Marketplace, мрежата на Eurocities и градоустройствената програма на ГД "Регионална политика" за по-добро установяване / подобряване на подхода на града за репликация и адаптиране;
  • Улесняват B2B срещите с инвеститори и банки под Европейския институционален чадър на годишните общи събрания на платформата;
    Видимост и комуникация по линия на проектите;
  • Насърчаване на статии / видео в SCIS по време на демо посещение и в уеб сайта на EIP Smart cities;
  • Покана към заинтересованите страни и политиците като лектори в политически събития в Брюксел за включване на SCGP;
  • Привличане на вниманието на институциите на ЕС и на държавите-членки за срещаните бариери и как да се подобри законодателството, за да се отговори по-добре на нуждите и услугите на градските власти.

Пакета от указания за създаване на умни градове (Smart City Guidance Package for Integrated Planning and Management ) ще осигури необходимата подкрепа за планиране и управление на проекти за интелигентни градове, предлагайки вдъхновение, произтичащо от поетите ангажименти на „Клъстерът за действие - Регламенти за интегрирано планиране и политика“, допълнителни интервюта с ключови играчи и успешните проекти по 7 Рамкова програма 7 и Хоризонт 2020. Ранното включване на всички правителствени и неправителствени участници е от ключово значение за максимално увеличаване на резултатите, а пакетът с насоки може да даде идеи как да се направи това. Освен това интегрираното планиране и управление включва пространствената, времевата и техническата координация на различните области на политиката за постигане на установените цели. По този начин ще бъде постигнато подобрено съвместно управление в градски мащаб и по-добро използване на данните за цялата градска среда, което ще позволи по-динамичен и информиран процес на планиране, отчитащ както краткосрочните, така и дългосрочните въздействия, в резултат на взетите мерките.

Пакетът има за цел не само да предостави достъп до информация на градовете и общностите, които искат да реализират интелигентни планове и проекти, но и да подчертае кои са ключовите фактори за успех и да подпомогне избягването на общите клопки, с което да се подобри разпространението на ефекта.  И накрая, чрез включване и информираме политическите и оперативните нива, гражданите, местните предприятия и други участници работещи по проекти за интелигентни градове (като енергийни и транспортни оператори), това ръководство ще допринесе за формиране на по-добри политики и ефективни процеси за вземане на решения.


Димитър Христов - Изпълнителен директор - Клъстер София Град на Знанието

В края на 2017 г. бе публикуван доклад на IDC FutureScape, в който глобалният анализатор представя своите 10 прогнози за развитието на глобалния пазар на интелигентните градове (Smart City Market) за периода през и след 2018 година. Тези прогнози са предназначени за информиране на лидерите на урбанистичните центрове в т.ч. кметове, мениджъри на градски управи, членове на градски и общински съвети и иновационни мениджъри за да могат да подпомогнат процеса на дигитална трансформация. Проучването ни дава разбирането на екипа на IDC Smart City относно протичащите урбанистични трансформации и тяхното въздействие върху управлението на градовете. Тъй като в световен мащаб разпространението на проекти за интелигентни градове (Smart Cities) нараства и става все по-мащабно и в същото време все по-малко теоретично, изследователите са посочили три ключови теми, около които ще се фокусира дейността, пряко свързана с развитието на интелигентните градове:

  • проблематиката, свързана с управлението на пилотни инициативи и проекти, включително собствеността и управлението на данните, сигурността и новите модели за възлагане на обществени поръчки;
  • промените в градските процеси, които са резултат на управлението на данни в реално време и произтичащото от предизвикателство как да бъде обучаван и подкрепян персонала на общините, за възприемане новите практики и нагласи;
  • технологичните съображения към платформите за интелигентни градове и търсене на отговор как градовете да вървят към ползването на тези платформи, без да се компрометира потребността им от отворен достъп до ИТ и от ко-експериментиране.

Очертават се следните ясни тенденции и прогнози, които ще оказват влияние върху стратегическото планиране на инвестициите в информационни технологии в градовете.

Прогноза 1: На преден план още през 2018 г. ще излязат доставчиците на комуникационни услуги. Те ще разработват стратегии за съвместна работа с градските власти за разрастване на интелигентните общности, което ще доведе до 50% подобряване на широколентовото покритие в общините, с които те си партнират.

Прогноза 2: През 2018 г. 30% от големите градове ще разработят свои стратегии за IoT платформи за интелигентни градове (Smart City IoT Platforms) предназначени да свързват устройства, да събират и управляват данни от различни градски домейни и доставчици на технологии и ще приемат нови решения и нов унифициран подход за развитие на градовете.

Прогноза 3: През 2019 г. 25% от средните и големите градове ще почувстват ефекта от цифровата трансформация чрез увеличаване на приходите от паркиране, транзитните плащания, рекламата, и увеличението на предлаганите услуги свързани с управлението на данни.

Прогноза 4: През 2019 г. една трета от големите градове ще могат да регулират обществените превозвачи за борба със задръстванията, подобряване на безопасността на водачите и намаляване на задълженията при осигуряване закупуването на опции за транзит от типа first- and last-mile.

Прогноза 5: През 2019 г. 20% от публичните власти в световен мащаб ще развиват блокчейн инициативи за намаляване на разходите за експлоатация, обработка и подобряване на целостта на данните, споделяне и вграждане на протоколи за сигурност и поверителност в регистрите и договорите.

Прогноза 6: През 2019 г. до 50% от проектите за интелигентни градове в световен мащаб ще бъдат финансирани чрез ПЧП, неправителствени организации или меморандуми за разбирателство, тъй като градовете и технологичните доставчици търсят нови начини да работят заедно отвъд традиционните модели за обществени поръчки.

Прогноза 7: През 2020 г. най-малко три мащабни урбанистични инициативи ще позволят на индивидите лично да взаимодействат с градските обекти - като улично осветление, улични павилиони и туристически структури - достъп до нови опит, информация и услуги.

Прогноза 8: В отговор на развитието на свързаните превозни средства и натиска за тяхното подобрение до 2020 г. 20% от средните и големите градове ще започнат да внедряват V2X възможности за оптимизиране на трафика и значително намаляване на колизиите.

Прогноза 9: През 2020 г. 15% от големите организации за управление на извънредни ситуации (на градско и държавно ниво) ще използват комбинация от решения за увеличена и виртуална реалност с цел подобряване на ситуационната осведоменост чрез дистанционно управление на инцидентите и чрез експертиза по виртуалната реалност (обекти).

Прогноза 10: Поради увеличаването на кибератаките през 2020 г. 70% от правителствата ще създадат и наложат общи стандарти за киберсигурност (като правила за управление на данни и сигурност на свързаността) на всички нива на управление в т.ч. и на градовете.

 


Димитър Христов - Изпълнителен директор - Клъстер София Град на Знанието

Според разбирането на Европейския парламент идеята за Интелигентен град (smart city) се състои в разработването и интеграцията на информационните и комуникационни технологии, на човешкия и на обществения капитал за подобряване на качеството на живот на гражданите и за постигане на устойчиво икономическо развитие. Интелигентен град е този, който е в състояние успешно да разрешава множеството публични проблеми чрез решения, базирани на най-новите технологии и чрез партньорства между гражданите, академичните организации, бизнеса, общините и държавната администрация т.е. между всички заинтересовани страни. Когато говорим за такъв град ние обикновено извеждаме най-малко шест негови „смарт / умни” измерения, а имено: икономика, мобилност, околна среда, начин на живот, хора и градско управление. Идва времето на отворените идеи, иновации, данни, софтуер, стандарти, услуги и съдържание във всички тези измерения на града т.е. на проява на т.н. „икономика на споделянето“.

Тази икономика е вече в основата на бизнес моделите, заложени в съвременните градове, а знанието постепенно се превръща в най-ценен капитал и фактор за растеж на всеки модерен град.Това е причината, поради която Клъстер София град на знанието е активен и участва във всички по-важни форуми и европейски инициативи, които се провеждат в България и при възможност в Европа. Даваме си сметка, че именно сегашното бизнес поколение ще решава как в бъдеще да се развиват градовете и точно сега е времето то да предложи на градската администрация и правителствата подходящите за тази цел бизнес модели.

На 27-28 юни Клъстер София град на знанието взе участие в Генералната асамблея (General Assembly) на Европейското партньорство за иновации в областта на интелигентните градове и общности (European Innovation Partnership on Smart Cities and Communities или съкратено EIP-SCC. EIP-SCC е един от петте важни инструмента за създаване на общ европейски „смарт сити“ пазар, фокусиран върху енергията, мобилността и интегрираните инфраструктури и ангажиран с всички сектори и всякакъв мащаб с цел да се създаде и гарантира растящ, отворен и приобщаващ пазар. Целта на тази инициатива е да се привличат от цяла Европа представители на основните пазарни играчи, които да работят заедно и да предлагат интегрирани решения, водещи до нарастване на този пазар. 

Изводите от тази асамблея и обсъдените мерки са повод за тази кратка статия. Тези изводи са добре дошли за такива градове като София, които нямат собствен потенциал за разработка и прилагане на стратегии и програми за постигане на значително оживление на пазара на интелигентните градове. Ние определяме пазарa в град София като „дремещ“ т.е. все още в зародиш, преди да се превърне в „нововъзникващ пазар“ с ясно определени компоненти, тенденции и пазарни играчи.

Един от основните изводи на форума са, че възможностите се появяват винаги тогава, когато се създава подходяща среда, която да увеличи пазарното търсене, да ускори процеса и действията, които да са примери за добри резултати както за обществото, така и за инвеститорите. Форумът прие, че пет са ключовите области, представляващи неразделна част от създаването на база за активизиране на инвестициите в проекти за интелигентни градове:

1. Ускоряване разработването и използването на нови бизнес модели

В настоящия момент бизнес моделите на интелигентните градове силно се влияят от: (i) недостига на публични средства за покриване на целия размер на инвестициите; ii) начина на възлагане на външни услуги; (iii) ценностната система на обществото; и iv) нарастващото съучастие на обществото във финансирането (например, груповото финансиране, социалните медии и др.). Тези фактори създават потребности и възможности за иновации и прилагане на нови подходи за управление и възвръщаемост на инвестициите, направени в инфраструктура и услуги. Тези промени засягат всички заинтересовани страни, които се нуждаят от убедителни доказателства за постигането на стойност и жизнеспособност при използването на нови бизнес модели. 

Затова градовете (регионите), които основно разчитат на достъп до структурните фондове на Европейския съюз трябва да използват тези средства за привличане и стимулиране на частните инвестиции чрез прилагане на подходящи и иновативни бизнес модели за т.н. хибридно финансиране.

2. Промяна в нагласата на инвеститорите и начина на работа с тях

Повечето инвеститори характеризират инвестициите в интелигентни градове като „твърде малки, твърде бавни и твърде рискови“ и има истина в тази оценка. Градовете са сложни организми, които предоставят огромен набор от услуги на много широка група заинтересовани страни. Градските власти имат законови задължения и трябва да постигат баланс между политическите и професионалните си цели. За разлика от самостоятелните бизнеси, които сравнително лесно могат да си направят оценка за икономическа целесъобразност на инвестициите, те трябва да отчитат и съответно да управляват цялата сложност на "обществената стойност", което е сериозно предизвикателство и изисква нещо повече от финансови знания и умения. Центърът на тежест се премества върху въздействието за промяна в нагласата, очакванията и начина на работа с частните инвеститори, което най-често означава използване на подходящи бизнес модели и засилване на публично-частните партньорства. Пазарът на градовете е един от най-големите пазари в света и е ясно, че частните инвеститори не могат да го изпускат от погледа си само поради това, че е по-сложен. Това е реалността и тя трябва да бъде разбрана. Обществените поръчки покриват само една малка част от този пазар. За да стане той привлекателен за преки инвестиции трябва да се работи в посока намаляване на инвестиционния риск, което става чрез увеличаване на увереността на инвеститорите от възвръщаемост на вложените в градски проекти средства.

Изводът е, че това е възможно чрез по-ранно включване на инвестиционната общност в подготовката и структурирането на сделките, осигуряване на трансфер на знания, изграждане на иновативни търговски способности и на иновативни бизнес процеси в градовете. Това изисква системен пазарен подход, което е сериозно предизвикателство в управлението на един град.

3. Контрол върху разнообразието - прилагане на стандарти

Свидетели сме на опити за баланс между желанието или необходимостта от въвеждане на индивидуализирани решения (по поръчка) и въвеждане на "универсални решения". Това е тема свързана с ролята на стандартите, на база на които би могло да се постигане оперативна съвместимост и въздействие за оформяне на пазара на интелигентния град. При малките градове ползването на стандарти е много по-изгодно от гледна точка размера на инвестициите и срока за постигане на желания ефект, като например по-евтини, по-бързи и по-добри услуги.

Наличието на стандарти е добре и за инвеститорите, тъй като у тях ще нарасне доверието при вземането на инвестиционни решения. Самите те биха могли да играят важна роля за подготовката и приемането на общи и оперативно съвместими решения (стандарти) за интелигентните градове. Чрез тях ще се постигне икономия от мащаба и в крайна сметка разширяване на инвестиционния пазар.

4. Осигуряване на приобщаващ пазар

Тъй като създаването на интелигентни градове в глобален аспект е вече във фаза на „зрялост“ съвсем разбираем е и факта, че някои градове се възползват повече, а други по-малко от въвеждането на смарт сити технологиите. От хилядите световни градове относително малко са тези, на които приляга термина "интелигентен град" и за съжаление град София не е в тази група. Необходимо е да бъде създаде приобщаващ европейски пазар, в който индустрията, инвеститорите, изследователските и научните организации да могат да ползват безвъзмездните средства на ЕС. Постигането на мащаб ще става с все по-активното привличане на градовете в общи проекти.

Така по-малките и по-малко развитите ще имат възможността да изучават и да прилагат добрите практики в създаването на интелигентни градове и дори да допринасят в тестването или сътрудничество в предлагането на иновации. Освен това по-малките градове често са по-гъвкави и по-бързи във въвеждането на отделни решения.

Така чрез общи действия и приобщаване се създава разширен инвестиционен пазар.

5. Спечелване и ангажиране на градските / гражданските общества

Това определено е едно от най-важните средства за осигуряване на по-високо доверие в инвеститорите макар да е процес и сбор от многобройни дейности и инициативи на ниво град, които често нямат пряка връзка с тях. Градовете следва да прилагат стратегии и да се опитват да планират процеса на трансформация поставяйки си т.н. смарт цели. В повечето случаи за да бъдат постигнати тези цели и за да се отчетат очакваните финансови, социални и екологични резултати градовете трябва да извършват съществени промени, които трудно се осъществяват без обществена подкрепа.

Следователно градовете трябва много добре да знаят обществените нагласи, да ги разбират и да ги използват за осигуряване активното ангажиране на обществото. Това са градски действия и инициативи, които може да не се виждат пряко от инвестиционната общност, но които са жизненоважни за развитието на един интелигентен град. Необходим е инструментариум за подпомагане на градовете в това начинание и един от тези инструменти е Клъстер София град на знанието..

 


Последни новини

© 2018 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.