Блог публикации

На 26 ноември предстои да се проведе конференцията Knowledge & Smart Cities - Integrated Planning & Policy, която Клъстер София град на знанието организира в рамките на своята стратегия за популяризиране на тази тематика в град София. Конференцията ще бъде и домакин на дискусия (brainstorming) по Smart City Guidance Package for Integrated Planning and Implementation, която е част от Плана за действие на EIP-SCC, представен по време на Генералната Асамблея, проведена през месец юни 2018 г. в град София.

Какви основни изводи относно интелигентното финансиране в интелигентните градове бяха предложени в разпространения по време на асамблеята документ “Towards a joint investment programme for European Smart Cities”?  Градовете се нуждаят от иновативни подходи по отношение на бизнес моделите и източниците на финансиране. Цифровата трансформация се случва във всички отрасли, но това не е достатъчно забележимo във финансовия сектор. Колкото и много да е написано и дискутирано в областта на интелигентните градове, все още не е достатъчно съдържанието свързано с интелигентното финансиране. Вниманието е насочено предимно върху физическите (интелигентните инфраструктури), човешките (интелигентните услуги) и цифровата (свързаност), но въпросите свързани с финансирането са сякаш все още на традиционно си познато ниво.

Защо това е така? Каква е визията на EIP-SCC по отношение на "интелигентното финансиране за интелигентни градове"?  В посоченият по-горе документ са представени десет характеристики (изводи), чрез които се прави опит да се отговори на този въпрос:

ВЪТРЕШНИ

1. Обединяване на данните на града (Pan-City Data) -  необходимо e бюджетирането в един град както и в другите ключови публични институции / агенции да се извършва в реално време. Трябва да се премине от подход за управление на бюджет  "на база на счетоводните отчети" към управление на бюджета в реално време - на "база на прогнозните модели", което може да стане при обединяване на данните.

2. Ориентиране на финансовото управление към постигането на конкретни резултати (Outcomes-Focused Financial Management) - градското управление  трябва да изгради компетенции и вътрешни системи, които не само да отчитат движението по счетоводните сметки (изпълнението на бюджета), но и да са в състояние да търсят постигане на резултати в обществена полза на базата на балансирана система от показатели (KPIs).

3. Обвързване на потока данни с паричните потоци - от гледна точка на управлението на данните на града парите следва да се разглеждат като стратегически поток, а градът да управлява финансовите си потоци по начин, подобен на управлението на данните, например както е при управлението на транспортните потоци.

ВЪНШНИ

4. Включване на обществото във финансирането на града - това става чрез създаване на финансова прозрачност и ясна комуникация при разработването на бюджета, създаване на ефективно сътрудничество в процеса на бюджетиране, краудсорсинг за съфинансиране на обществените добри инициативи и механизми за създаване на финансови стимули, подтикващи към позитивното поведение за постигане на целите за устойчивост

5. Обединяване на усилията за икономическия просперитет на града - чрез осигуряване на събиране, управление и използване на подходяща информация от страна на градската управа и / или обществените агенции за насочване на дейностите за икономическо развитие и създаването на пазар - чрез осигуряване условия градските власти да бъдат разпознаваем и проактивен изпълнител, подкрепящ икономическия просперитет на града.

6. Привличане на чуждестранни инвестиции -  за да се развива градът трябва активно да изгражда конкурентоспособност и да привлича външни инвеститори, таланти и бизнеси. За по-малките градове това може да се реализира само в сътрудничество със съседните градове и региони.

7. Сътрудничество на града с финансиращи екосистеми за стимулирането на икономическия растеж - градската управа трябва да изгражда доверие и да подкрепя съвместни действия и проекти с институции и организации, предоставящи финансови услуги (инвеститори, застрахователни компании, пенсионни фондове).

8. Аутсорсинг за подобряване на предоставянето на услуги - създаване на бизнес модели, които запазват подходящо влияние върху резултатите и дългосрочното въздействие от страна градските власти, като осигуряват атрактивни инвестиционни условия за пазара (общности, местен бизнес, големи индустрии, инвеститори) да инвестират в услуги. Така чрез ангажиране на извън публична мрежа по един по-добър, по-бърз и по-евтин начин ще бъдат постигнато високо качество и бързина в предоставянето на услуги.

9. Използване на надеждна цифрова технология (Digital Ledger Technology ) за управление на финансите - доверието е от решаващо значение за финансовото управление и за нарастващия дефицит през последните години. Градските власти могат да заемат активна позиция и да възстановят доверието на обществото по отношение на финансовата и оперативната почтеност, особено за някои от основните човешки потребности, които подкрепят приобщаващото общество (например енергийната бедност, възстановяването на ресурсите и кръговата икономика). Използването на Distributed ledger technology (DLT) е подходящ пример за поддържане и надеждно управление на финансовите данни на един град.

10. Управление на данните на града като ценен актив - в момента градовете са изправени пред предизвикателства, свързани с наличността, качеството и управлението на градските данни за инфраструктурата и услугите. От самото си съществуване, тези данни оказват влияние върху резултатите а оттам и върху стойността на услугите. Важно предизвикателство става  въпроса за оценката и монетизиране на ползването на тези данни.

Тези характеристики разглеждат един "интелигентен град" в по-широк контекст и не са просто фокусирани върху технологиите или данните. Необходимо е градските власти да знаят как се осигурява интелигентно финансиране за развитие на един интелигентен град , какви стъпки да бъдат предприети с цел осигуряване на интелигентни услуги и инфраструктурни планове.


Judith Borsboom-van Beurden,

Senior Researcher Smart Sustainable Cities, NTNU Sustainability,
Initiative leader EIP SCC, Action cluster Integrated Planning, Policy and Regulation

За мен е чест, че град София ще бъде първия град, в който да бъде тестван Пакета указания за създаване на умни градове (Smart City Guidance Package). Познавам града ви от активната му роля в европейския проект за интелигентни градове Smarter Together и се радвам, че ще го посетя отново за участие в конференцията Knowledge & Smart Cities на 26.11.2018 г. в София Техпарк.

В Европейското иновационно партньорство за интелигентни градове и общности (EIP-SCC) от близо две години работим по разработване на пътна карта за интегрирано планиране и управление на проекти за интелигентни градове. През следващите месеци ще посетим няколко европейски града, за да можем да тестваме пакета и да получим обратна информация. Бих искала да благодаря на Клъстер София град на знанието за организирането на този семинар по време на конференцията, в който ще бъдем заедно с моя колега Георги Георгиев от Института Фраунхофер. Всички резултати от този семинар ще бъдат много полезни за финализиране на този пакет и за представянето му в Европейския парламент в началото на следващата година.

EIP-SCC е основната, подкрепена от Европейската комисия инициатива в областта на умните градове в Европа, обединяваща градски институции, индустрии, МСП, инвеститори, изследователи и други действащи лица. Тя има за цел подобряване на качеството на живот на гражданите на ЕС, повишаване на конкурентоспособността на европейската индустрия и на иновативните малки и средни предприятия, превръщането на нашите градове в по-конкурентоспособни и по-добри места за живеене, споделянето на знания, възпроизвеждането на успехите и предотвратяването на повторните грешки, постигането на целите ни в енергетиката и околната среда и в подпомагането търсенето на подходящи партньори и решения в тази област. Става въпрос за постигане на социална, екологична и икономическа устойчивост за нашите градове.

Защо интелигентни градове и общности?

Какви са възможностите? Смятаме, че свързването по един умен начин и подобряването на инфраструктурата, технологиите и услугите в такива ключови градски сектори, като транспорт, сгради, енергетика и ИКТ ще подобри качеството на живот, конкурентоспособността и устойчивостта на нашите градове.
Пазарът на умните градове показва силен растеж и неговата глобална стойност през 2020 г. се изчислява на 1,3 трилиона евро. Това е много голям експортен пазар за европейския бизнес. Какви са предизвикателствата? Този пазар в Европа предлага гъвкавост и голям избор, но е много фрагментиран, липсва икономия на мащаба както и подходящо обучение за играчите в него.  Съществуват много иновативни решения, но те изискват нови бизнес модели и финансови решения целящи намаляване на риска. Тъй като търсенето на по-добра инфраструктура и услуги е високо и все повече се увеличава, публичният бюджет е подложен на натиск, знанията трябва да бъдат ефективно споделяни и капацитетът трябва да се развива.
EIP-SCC е платформа, която играе по-различна и по-нова роля в сравнение с другите платформи на Европейската комисия. Целевата група на платформата са градовете, индустриите и финансистите и целта е те да бъдат ангажирани в дейностите за привличане на интереса към този процес , което да доведе до генериране и изпълнение на нови проекти. Предлагането на решения и улеснения от страна на екипа на платформата са двете основни задачи, които ще съдействат за привличането на инвестиции в процеса на създаване на умни градове.

Платформата се състои от следните компоненти: клъстери за действия, инициативи и проекти за водещи градове.

Какво представлява един клъстер за действие?

Един клъстер за действие представлява съвкупност от партньори, които са се ангажирали да работят по конкретни въпроси, свързани с интелигентните градове, обменяйки знания и експертен опит със своите колеги, добавяйки стойност на своя национален и местен опит и установявайки недостатъците и пропуските, които ще трябва да бъдат решени на европейско равнище. Създадени са шест клъстера за действие:

  1. Устойчиви райони и околна среда;
  2. Интегрирани инфраструктури и процеси (включително отворени данни);
  3. Устойчива градска мобилност;
  4. Бизнес модели, финанси и обществени поръчки;
  5. Граждански фокус;
  6. Интегрирано планиране / политика и правила

Работата на всеки от клъстерите за действие се осъществява по тематични инициативи. Инициативата обединява работата на различните партньори около определена цел, насърчавайки ученето извън проектните и географски граници и отваряйки резултатите за света като цяло. Връзките с проекти, финансирани от ЕС, позволяват да се консумират резултати от хилядите хора, работещи на пазара. Всяка инициатива се ръководи от един от нашите шест клъстера за действие.

Клъстерът за действие „Регламенти за интегрирано планиране и политика дава възможност да бъдат подкрепени местата с ниска енергийна ефективност, чистата и плавна мобилност и интегрираните инфраструктури. В ежедневната политика и в процеса на вземане на решения и в изпълнението от страна на градските администрации и заинтересованите от градските среди координационни задачи трябва да бъдат разгледани и анализирани следните решения за интелигентни градове:

  • разработване на цялостна перспектива за териториите с ниска енергийна ефективност, интегрираните инфраструктури, чистата градска мобилност и ИКТ;
  • очертаване на въздействието на краткосрочните действия в рамките ба по-дългосрочен план и дългосрочни цели и измерване на напредъка;
  • организиране на между седмично сътрудничество по време на подготовката и изпълнението на планове - правителствени и neправителствени;
  • създаване на възможност за управление на процесите на съвместно проектиране и съвместно създаване с участието на всички заинтересовани страни в градовете, които често са взаимозависими помежду си;
  • мобилизиране на капитал от различни финансови източници за проекти в по-ранен етап;
  • ускоряване на въздействието на проектите за интелигентни градове чрез разпространение и репликация.

За кого е клъстер за действие?

Този клъстер е предназначен за бизнеса, доставчици на решения за интелигентни градове, политици, стратези и съветници, директори на звена, ръководители на проекти за интелигентни градове, практикуващи, жилищни асоциации, оператори и доставчици на транспортни и енергийни мрежи, гражданското общество като цяло и т.н.

Как следва да се направи подготовката?

Най-важната стъпка в подготовката е участниците да съберат информация и да изготвят списък с интелигентни градски решения (методи и технологии), които да бъдат подходящи за внедряване в града и да посочат на карта, където това може да бъде направено. По-късно списъкът и картата ще бъдат използвани в семинара и ще бъдат включени в плана.

Какво може да бъде постигнато от подобно сътрудничество?

При подготовката на градоустройствения план или плана за репликация тази дейност ще даде на играчите на интелигентните градове следното:

  • Подкрепа за разработването на специална пътна карта за интелигентен град за интегрирано планиране и управление на проекти за интелигентни градове, обобщена в доклада на EIP-SCC след срещата;
  • Предоставяне на съвети как по-добре да се включат заинтересованите страни в мобилността и енергийните решения, следвайки примера на водещите градове по отношение на интегрираното градоустройствено планиране;
  • Консултации как да се създават работни групи с хора от различни отдели, за да се избегне "silo effect ".

Във фазата на репликация се постига следния ефект:

  • Ползва се съвместното сътрудничество с информационната система за интелигентни градове, EIP Smart cities Marketplace, мрежата на Eurocities и градоустройствената програма на ГД "Регионална политика" за по-добро установяване / подобряване на подхода на града за репликация и адаптиране;
  • Улесняват B2B срещите с инвеститори и банки под Европейския институционален чадър на годишните общи събрания на платформата;
    Видимост и комуникация по линия на проектите;
  • Насърчаване на статии / видео в SCIS по време на демо посещение и в уеб сайта на EIP Smart cities;
  • Покана към заинтересованите страни и политиците като лектори в политически събития в Брюксел за включване на SCGP;
  • Привличане на вниманието на институциите на ЕС и на държавите-членки за срещаните бариери и как да се подобри законодателството, за да се отговори по-добре на нуждите и услугите на градските власти.

Пакета от указания за създаване на умни градове (Smart City Guidance Package for Integrated Planning and Management ) ще осигури необходимата подкрепа за планиране и управление на проекти за интелигентни градове, предлагайки вдъхновение, произтичащо от поетите ангажименти на „Клъстерът за действие - Регламенти за интегрирано планиране и политика“, допълнителни интервюта с ключови играчи и успешните проекти по 7 Рамкова програма 7 и Хоризонт 2020. Ранното включване на всички правителствени и неправителствени участници е от ключово значение за максимално увеличаване на резултатите, а пакетът с насоки може да даде идеи как да се направи това. Освен това интегрираното планиране и управление включва пространствената, времевата и техническата координация на различните области на политиката за постигане на установените цели. По този начин ще бъде постигнато подобрено съвместно управление в градски мащаб и по-добро използване на данните за цялата градска среда, което ще позволи по-динамичен и информиран процес на планиране, отчитащ както краткосрочните, така и дългосрочните въздействия, в резултат на взетите мерките.

Пакетът има за цел не само да предостави достъп до информация на градовете и общностите, които искат да реализират интелигентни планове и проекти, но и да подчертае кои са ключовите фактори за успех и да подпомогне избягването на общите клопки, с което да се подобри разпространението на ефекта.  И накрая, чрез включване и информираме политическите и оперативните нива, гражданите, местните предприятия и други участници работещи по проекти за интелигентни градове (като енергийни и транспортни оператори), това ръководство ще допринесе за формиране на по-добри политики и ефективни процеси за вземане на решения.


Димитър Христов - Изпълнителен директор - Клъстер София Град на Знанието

В края на 2017 г. бе публикуван доклад на IDC FutureScape, в който глобалният анализатор представя своите 10 прогнози за развитието на глобалния пазар на интелигентните градове (Smart City Market) за периода през и след 2018 година. Тези прогнози са предназначени за информиране на лидерите на урбанистичните центрове в т.ч. кметове, мениджъри на градски управи, членове на градски и общински съвети и иновационни мениджъри за да могат да подпомогнат процеса на дигитална трансформация. Проучването ни дава разбирането на екипа на IDC Smart City относно протичащите урбанистични трансформации и тяхното въздействие върху управлението на градовете. Тъй като в световен мащаб разпространението на проекти за интелигентни градове (Smart Cities) нараства и става все по-мащабно и в същото време все по-малко теоретично, изследователите са посочили три ключови теми, около които ще се фокусира дейността, пряко свързана с развитието на интелигентните градове:

  • проблематиката, свързана с управлението на пилотни инициативи и проекти, включително собствеността и управлението на данните, сигурността и новите модели за възлагане на обществени поръчки;
  • промените в градските процеси, които са резултат на управлението на данни в реално време и произтичащото от предизвикателство как да бъде обучаван и подкрепян персонала на общините, за възприемане новите практики и нагласи;
  • технологичните съображения към платформите за интелигентни градове и търсене на отговор как градовете да вървят към ползването на тези платформи, без да се компрометира потребността им от отворен достъп до ИТ и от ко-експериментиране.

Очертават се следните ясни тенденции и прогнози, които ще оказват влияние върху стратегическото планиране на инвестициите в информационни технологии в градовете.

Прогноза 1: На преден план още през 2018 г. ще излязат доставчиците на комуникационни услуги. Те ще разработват стратегии за съвместна работа с градските власти за разрастване на интелигентните общности, което ще доведе до 50% подобряване на широколентовото покритие в общините, с които те си партнират.

Прогноза 2: През 2018 г. 30% от големите градове ще разработят свои стратегии за IoT платформи за интелигентни градове (Smart City IoT Platforms) предназначени да свързват устройства, да събират и управляват данни от различни градски домейни и доставчици на технологии и ще приемат нови решения и нов унифициран подход за развитие на градовете.

Прогноза 3: През 2019 г. 25% от средните и големите градове ще почувстват ефекта от цифровата трансформация чрез увеличаване на приходите от паркиране, транзитните плащания, рекламата, и увеличението на предлаганите услуги свързани с управлението на данни.

Прогноза 4: През 2019 г. една трета от големите градове ще могат да регулират обществените превозвачи за борба със задръстванията, подобряване на безопасността на водачите и намаляване на задълженията при осигуряване закупуването на опции за транзит от типа first- and last-mile.

Прогноза 5: През 2019 г. 20% от публичните власти в световен мащаб ще развиват блокчейн инициативи за намаляване на разходите за експлоатация, обработка и подобряване на целостта на данните, споделяне и вграждане на протоколи за сигурност и поверителност в регистрите и договорите.

Прогноза 6: През 2019 г. до 50% от проектите за интелигентни градове в световен мащаб ще бъдат финансирани чрез ПЧП, неправителствени организации или меморандуми за разбирателство, тъй като градовете и технологичните доставчици търсят нови начини да работят заедно отвъд традиционните модели за обществени поръчки.

Прогноза 7: През 2020 г. най-малко три мащабни урбанистични инициативи ще позволят на индивидите лично да взаимодействат с градските обекти - като улично осветление, улични павилиони и туристически структури - достъп до нови опит, информация и услуги.

Прогноза 8: В отговор на развитието на свързаните превозни средства и натиска за тяхното подобрение до 2020 г. 20% от средните и големите градове ще започнат да внедряват V2X възможности за оптимизиране на трафика и значително намаляване на колизиите.

Прогноза 9: През 2020 г. 15% от големите организации за управление на извънредни ситуации (на градско и държавно ниво) ще използват комбинация от решения за увеличена и виртуална реалност с цел подобряване на ситуационната осведоменост чрез дистанционно управление на инцидентите и чрез експертиза по виртуалната реалност (обекти).

Прогноза 10: Поради увеличаването на кибератаките през 2020 г. 70% от правителствата ще създадат и наложат общи стандарти за киберсигурност (като правила за управление на данни и сигурност на свързаността) на всички нива на управление в т.ч. и на градовете.

 


Последни новини

© 2019 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.