Image

Блог публикации

Речник на София град на знанието

Речник на София град на знанието

Д.Христов -

Зам.Председател на УС на Клъстер София Град на знанието

Нуждаем се от общ език - речник на София град на знанието. Щом ще работим заедно за създаване на град на знанието трябва да разбираме нещата по един и същ начин за да комуникираме ефективно и провеждаме диалог. По-долу всеки заинтересован ще намери кратки и общоприети дефиниции на 12 ключови термини и понятия, необходими за работа в клъстера.

 1. Общество на знанието 

Общество на знанието (ОЗ) е разширена концепция на информационното общество. ОЗ се разглежда и като фаза идваща след "информационното общество", която на свой ред е наследник на  "индустриалното общество". Терминът информационно общество се появява с нарастването на потока информация в резултат на разпространението на компютрите и системите за обработка на данни и комуникации. Не просто информацията, а знанието е най-ценният актив в това общество. Знанието е това, което е в главите на хората (неявно знание) както и това, което може да се материализира във физическия свят, като печат или човешки обмен (експлицитно знание). То е това, което управлява икономиката през новото хилядолетие. ОЗ се формира в резултат на съвременните обществени промени, тласкани от технологичните иновации и институционалната трансформация, която не е само за технологични иновации, но и за личното израстване, индивидуалното творчество, опита и участието на хората в генерирането на знания. Основна роля на градовете в едно ОЗ е да осигурят условия, при които източниците на знания да се предават и развиват при всяко ново поколение. В това общество най-голямо влияние за просперитета и благоденствието на хората оказва процеса на създаване, споделяне и използване на знания.


2. Икономика на знанието
Икономиката на знанието (ИЗ) е тази икономика, която се характеризира с признаване на знанието като източник на конкурентоспособност, с нарастващо значение на науката, научните изследвания, технологиите и иновациите за създаването на знания и широкото използване на компютри и интернет за генериране, споделяне и използване на знания. ИЗ е новото състояние на глобалната икономика, която през последните десетилетия се трансформира под влияние на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Тя се характеризира с масови промени, причинени от включването на знания в икономическата дейност. Традиционните икономически фактори като труд, капитал и суровини стават все по-маловажни в сравнение с възможностите за добавяне на стойност чрез развитието на знания, подобрения и иновации. ИЗ се свърза с промяна на зависимостта на икономиката от труда и производството на продукти или стоки и все по-голямата й зависимост от производството на информация и трансформирането им в знания. Следователно, обществото и икономиката се превръщат от "физическа" работна сила в работна сила "основана на знания". Икономиката на знанието се концентрира върху това как цифровите технологии трансформират начина, по който хората работят, мислят и действат.


3. Хъб на знания
Хъб на знания (ХЗ) е регион наситен с интензивни на знание публични и частни организации. Той се характеризира с най-съвременни канали за комуникации и мрежи на свързаност между индустриите и институциите при осъществяване на научноизследователска и развойна дейност на дадена територия. Фокусът е върху развитието на световна класа човешки капитал в интензивни на знания научно-технологични области, свързани с индустрията на знанието и базираните на знанието услуги, в допълнение към нарастването на научните изследвания и разработки на най-високо световно ниво. В ядрото на ХЗ е процеса на генериране на нови знания и центъра за трансформиране на знанията в икономически прогрес посредством създаването на интензивни на знания предприятия.


4. Клъстер на знанието
Клъстерът за знания (K-Клъстер) е местна иновационна система, организирана около университети, изследователски институти и предприятия, които възнамеряват и имат организационната способност да стимулират иновациите и да създават нови индустрии. K-Клъстерът е агломерация от организации, които са ориентирани към процеса на производство на знания (на входа или на изхода му). К-Клъстерът заема централно място в по-широко разглежданата структура на производството и разпространението на знания. K-Клъстерите обикновено се появяват там където има хъбове на знания. Примери за организации, членуващи в К - Клъстер са университетите и колежите, изследователските институти, мозъчните тръстове, правителствените изследователски агенции и интензивните на знания предприятия. В някои страни в центъра на един К-Клъстер се намира уникална за района научноизследователска и развойна дейност и научноизследователски институции (като университети, научни институти), разполагащи с висок научен потенциал. Такъв клъстер включва и корпорации и други групи както от района така и извън него. По-конкретно, К-Клъстерът създава мрежи и съвместни изследователски организации поощряващи полезната обратна връзка между предприятията и научноизследователските организации за „засяване” и практическо използване на разработените иновативни технологии. Това създава верижна реакция на технологичните иновации, която в крайна сметка води до създаването на нови индустрии (или разширяване на съществуващите).


5. Развитие базирано на знания
Развитието базирано на знания (РОЗ) е мощна стратегия за икономически растеж и пост-индустриално развитие на градовете и народите за участие в икономиката на знанието. Това е подход на стратегическо управление, приложим към всякакви организации (F. Carillo, 2002). РОЗ има две цели: Първата цел е стратегия, която кодифицира техническите знания за иновации на продукти и услуги, маркетингови знания за разбиране на промяната в потребителските нагласи и вкусове, финансовите знания за измерване на входящите и изходящите производствени процеси, знанията под формата на умения и творчество, в рамките на един икономически модел. Втората цел се състои в това, че показва намерението да се повишат уменията и знанията на хората като средство за индивидуално и социално развитие. Политиките на РОЗ включват: разработване и внедряване на съвременни ИКТ, разпространение на инструментален и развитие на човешкия капитал и развитие на капиталови системи. И накрая, РОЗ е процес на хуманитарна перспектива и процес на развитие, който използва разнообразни системи за управление на знанията и подходи, основани на споделена визия и стойности, за да обхване нови възможности, да развива икономиката и обществото, да се конкурира успешно в устойчива и глобална икономика на знанието и да постигне напредък в еволюцията на човешката цивилизация.


6. Градско развитие базирано на знания
Градско развитие базирано на знания (ГРБЗ) е новата парадигма за развитие на градовете в ерата на икономиката на знанието, която има за цел да допринесе за икономическия просперитет, екологичната устойчивост, справедливия социо-пространствен ред и доброто управление на градовете и да създаде град, насърчаващ производството и разпространението на знания в една екологично запазена, икономично сигурна, социално справедлива и добре управлявана човешка среда, наречена град на знанието. УРБЗ е подход на интензивно на знания градско планиране и развитие, който подкрепя процеса на обновяване и на трансформация на традиционните градове в градовете на знанието.


7. Устойчиво градско развитие
Устойчивото градско развитие (УГР) е подход, насочен към подобряване на качеството на живот в даден град, включващ екологични, културни, политически, институционални, социални и икономически компоненти, без да се налагат тежести, например намаление на природния капитал и прекомерното увеличение на задълженията на града за бъдещите поколения - и по този начин създаване на устойчив град.


8. Цифров град
Цифровият град (ЦГ) е концепция, която има за цел изграждането на виртуална арена, където регионалните общности могат да си взаимодействат и да споделят знания, опит и взаимни интереси. Това е отворена, сложна и адаптивна система, базирана на компютърна мрежа и градски информационни ресурси, които формират виртуално цифрово пространство за града. Така се създава пазар на информационни услуги и център за внедряване на информационни ресурси. ЦГ интегрира градската информация (както тази, която може да се намери, така и тази която е в реално време) и създава обществени пространства в интернет за живущи и посетители на града.
Съществуват няколко важни характеристики на ЦГ: 1. той е без физически граници - земята в ЦГ се счита основно за виртуален актив, т.е. виртуално представяне на града, като мрежова общност, мрежово общество, виртуално пространство и т.н. , където хората могат взаимно да споделят данни, информация и знания; 2. инфраструктурата се състои само от ИКТ, най-вече от интернет технологии като Интернет на нещата, облак и повсеместно използване на компютри, Web 2.0 и т.н.; 3. хората се разглеждат от две гледни точки: като стимулиращи прилагането на ЦГ, както и като ползватели на електронни услуги с реални ползи от тях; 4. основната му цел е да подобри връзката между гражданите от една страна и между гражданите и публичната администрация от друга чрез предоставяне на мрежа и електронни услуги.


9. Интелигентен град
В по-широк аспект Интелигентният град (ИГ) е градска стратегия, основана на знанието, насочена към подобряване на качеството на живот на гражданите. ИГ е добре дефинирана географска територия, в която високите технологии, като ИКТ, мобилни комуникации, логистика, производство на енергия , модерни енергийни мрежи, рециклиране на вода, и др. си сътрудничат, за да създадат ползи за гражданите по отношение на благосъстоянието, приобщаването и участието, качеството на околната среда и интелигентното развитие. ИГ е иновативен цифров град, който използва технологиите за подобряване на качеството на живот, ефективността на градските операции и услуги и конкурентоспособността, като същевременно гарантира, че отговаря на нуждите на настоящите и бъдещите поколения по отношение на икономическите, социалните и екологичните аспекти. Съществуват няколко важни характеристики на ИГ, които го различават от цифровия град: 1. разглежда се като територия, съответстваща на административните граници на града; 2. включва всички видове инфраструктура, физическа като улици, мостове, сгради, широколентови услуги, железопътни линии и т.н. и виртуална като някои елементи на ИКТ (софтуер и телекомуникации) и всички иновационни технологии се считат за полезни за изграждането на по-добро градско пространство; 3. хората са всички жители и гостите на града, които в условията на ИГ трябва да имат "интелигентна култура" и добродетелно поведение; 4. държавните органи в ИГ са предимно местните и централната публични администрации и международните институции (например, Европейския съюз), които работят за подобряване на устойчивостта и качеството на живот на гражданите.


10. Град на знанието
Град на знанието (ГЗ) е термин, използван за описание на стратегията за градско развитие, базирана на знания, която има за цел да засили и непрекъснато да подкрепя процесите на управление на знанията, които се осъществяват в градска среда. Това се постига чрез непрекъснатото взаимодействие между „агентите на знанието” (университети, изследователски институти, предприятия, граждани и т.н.), както и между тях и агентите на знанието от други градове, така че обмяната на знания да е непрекъснат процес. Това взаимодействие се подкрепя непрекъснато от успешното формулиране на стратегия, съгласуването на обща визия, ползването на модерни комуникационни мрежи, инфраструктурата на града и образователното равнище на гражданите. КК е град, който създава добавена стойност във всичките си области, развива високи стандарти на живот, подкрепя културата и икономическото развитие, постига по-високо ниво на доходите, образованието, обучението и научните изследвания, като в същото време представлява регионален град с икономика, базирана на знание, генериращ експорт с висока добавена стойност, базиран на научноизследователска дейност, нови технологии и мозъчен потенциал, целенасочено създадени за стимулиране на образование базирано на знания. КК е кулминация, синтез и интеграция между креативен и научен град, където знанието, изкуството и науката са обединени в една уникална човешка градска екосистема на 21 век.


11. Парк на знанието
Парк на знанието (ПЗ) е модерна концепция за ускоряване на регионалното икономическо развитие чрез култивиране на предприемаческа среда, базирана на парадигмата на тройната спирала. KP обикновено означава добре дефинирано градско решение, иновативно пространство, което създава благоприятна среда за отворени иновации. ПЗ най-често се разработва в сътрудничество с университети и НИРД организации като механизъм за улесняване на съвместни изследвания и / или трансфер на технологии. Паркът ускорява развитието на иновативни, базирани на знанието МСП, като осигурява лесен достъп до ресурси, включително до бизнес услуги, обучение и достъп до институционални изследвания и често се фокусира върху внедряването на нови технологии и бързото им пускане на пазара. Навсякъде по света такива паркове се появяват там, където има стремеж към устойчив растеж и икономическо развитие на градовете, регионите, държавите и предприятията.
Създаването на ПЗ в един град може да бъде добър подход за стимулиране и ускоряване на процеса на трансформация на един традиционен град в град на знанието. ПЗ се различава от научните и технологичните паркове по редица параметри. С редица положителни изключения повечето технологични паркове постигат скромни резултати в стимулирането на научноизследователски и развойни дейности за бизнеса, а научните паркове са повече фокусирани върху научните разработки за сметка на създаването на нови предприятия.


12. София град на знанието
София е столица на България, която в исторически план се е развила като хъб на знания с дълбоко вкоренена традиция за количествено и качествено образование и изследвания в областта на науката и технологиите. Съществува критична маса от предприемаческа и новаторска култура и нарастващ достъп до банков, рисков и начален капитал, благоприятни условия за стартиращи предприятия и сравнително конкурентен и сложен пазар, готов да приема нови продукти и технологии. Това прави разумно и реалистично създаването на София град на знанието (СГЗ). СГЗ е термин (марка, дейност), който се проявява и който обединява следните три независими, но свързани компоненти:

  1. концепция и инициатива за съвместни действия, насочени към превръщане на столицата в град на знанието чрез създаване на условия за по-ефективно използване на вече натрупаните в организациите, бизнеса и институциите знания, ноу-хау и научна инфраструктура на града и стимулиране създаването на нова;
  2. нововъзникващ клъстер на знанието, създаден като неправителствена организация, обединяващ университети, организации за научноизследователска и развойна дейност и предприятия с интензивно използване на знания за реализиране на проекти в подкрепа на процеса на трансформация на София в град на знанието; ядрото на клъстера е група от предприятия, работещи с добавена стойност - производители и доставчици на продукти и услуги в областта на информационните технологии (ИТ инфраструктура, софтуерни решения, база данни, информационни системи и др.) и в областта на бизнес и информационните услуги, радио, телевизия, творческа и преработваща индустрия и т.н.);
  3. инструмент за реализиране на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на град София и новаторска платформа за подпомагане процеса на разработване на обща визия за икономическо и градско развитие на града.

Последни новини

© 2020 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image