Блог публикации

Голямото предизвикателство - София град на знанието

проф. Румен Николов - член на УС на Клъстер София град на знанието

Напоследък Интернет се превърна в една от най-важните критични инфраструктури, без която става все по-немислимо развитието на съвременното общество и на отделните икономически сектори - транспорт, енергетика, строителство, машиностроене, здравеопазване, образование. Много от съвременните европейски научни изследвания, иновации, инфраструктури, технологии и приложения са свързани с Бъдещия интернет, по-специално с една от неговите модификации: Интернет на нещата. Екипът, с който работя, също има подобни изследвания и разработки. На практика обаче говорим за „бъдещ интернет“ съсвсем условно, само защото той не е масов. Съществуват много „технологични острови“, където Бъдещият интернет се превръща е реалност. Такива са например много градове (интелигентни/умни градове), където може да се види в реална среда ефектът от използването на технологиите на Бъдещия интернет. Технологичната компания Cisco въвежда термина Интернет на всичко – интелигентно свързване на хора, процеси, данни и неща. Според Cisco, eфектът от масовото навлизане на Интернет на всичко може да се сравнява с европейската индустриална революция от 18-ти век.

До 2020 г. приблизително половината от населението на Земята ще има връзка с Интернет и ще има около 50 милиарда свързани с Интернет физически обекта. Направените анализи показват, че през следващото десетилетие икономическият ефект от „Интернет на всичко“ в публичния сектор ще се измерва на около 4.6 трилиона долара поради възможността за намаляване на разходите, увеличената производителност, новите източници за приходи и обогатения потребителски опит. Очакванията са, че Интернет на всичко би могъл да увеличи глобалната печалба на частния сектор в периода 2013-2022 с 21%, а икономическият ефект може да достигне до 14.4 трилиона долара - като комбинация от увеличените приходи и намалените разходи. За България този ефект може да бъде от порядъка на 2.8 милиарда долара в публичния сектор и 7.6 милиарда долара в частния сектор. В София, където са концентрирани 16% от населението на страната и се произвежда 36% от БВП, икономическият ефект за близките 10 години се оценява на около 0.81 милиарда долара.

Според дефиницията на Европейската комисия, умен / интелигентен град е място, където традиционните мрежи и услуги са направени по-ефективни с помощта на ИКТ в полза на гражданите и бизнеса. Това е град, в който гражданите живеят природосъобразно, имат необходимата сигурност, работят ефективно, имат добро образование и активен социален живот, имат достъп до културни събития и обекти. Става все по-ясно, че реализацията на подобни проекти не може да се осъществи без участието на всички заинтересовани страни - гражданите, академичните организации, бизнеса, общините, администрацията. Най-важното е гражданите ще имат активно отношение към развитието на техния интелигентен град. Идва времето на отворените идеи, иновации, данни, софтуер, стандарти, услуги и съдържание, т.е. на т.н. „Икономика на споделянето“. Тя е в основата на бизнес моделите, заложени в съвременните интелигентни градове. Това не значи, че не трябва да се конкурираме и да защитаваме интелектуалните си права обаче. Знанието се превръща в най-ценния капитал, а в София има значителна концентрация на академични звена и бизнес компании.

В Европа има много примери за такива градове - Виена, Сантандер, Милано, Валенсия, Амстердам, Копенхаген, Антверпен, и др. Виена е водеща в друга глобална инициатива и мрежа, свързана с концепцията за „град на знанието“, т.е. град в който визията и стратегията му за развитие са базирана на управление на знанието и сътрудничеството между администрацията, академичните институции, бизнеса и гражданите. Други градове на знанието са Сингапур, Ню Йорк, Женева, Мелбърн, Сидни, Дубай, и др. Чрез Клъстер София град на знанието установяваме стабилна платформа за сътрудничество с Виена чрез участието в него на KMA Knowledge Management Associates GmbH - Виена. Необходима е промяна и на бизнес моделите. Например - моделът на градовете, които са включени в мрежата „Отворени и гъвкави интелигентни градове“, предполага да се създаде отворен пазар на решения за интелигентни градове, т.е. всяко решение да се превърне в продукт и да може да се маркетира и продава. Вече имаме контакт с ръководителите на тази инициатива и обсъждаме възможностите за включване на София и други български градове.

Много анализи и наблюдения показват, че в технологично отношение България заема водещо място в европейски и глобален мащаб. Не случайно нашата ИКТ индустрия се сочи като един от двигателите на икономиката на страната. Проблемът обаче е, че все още няма подходяща консолидация, за да се достигне крититична маса по отношение на капацитет и инфраструктура, необходими се реализира подобен проект: София - интелигентен град / град на знанието. Необходими са и много инвестиции. Голяма част от международните и българските технологични фирми у нас работят за чуждестранни клиенти. Време е да се създадат условия те да разработват интелигентни решения за София и други градове в България.
В процеса на създаване на интелигентен град трябва да се включат всички заинтересовани страни. Например – трябва да се създаде нормативна база всеки по-голям инфраструктурен проект да включва и проект за технологична инфраструктура за интелигентен град. Дори – проект за всяка сграда в София трябва да се приема след представен проект за сградна автоматизация. А гражданите трябва да се разглеждат не като ‚крайни потребители“, а по-скоро - като част от екипа на разработките. Това важи в най-голяма степен за активните потребители на високо-технологични услуги.

Много скоро трябва да се промени начина и механизмите за обявяване на търгове за ИКТ решения и услуги. В най скоро време трябва да се приеме регламент за обявяване на пред-комерсиални публични търгове за иновативни решения (Pre-Commercial Procurement - PCP, Public Procurement of Innovative Solutions -PPI)), което е едно от условията за създаване единен европейски цифров пазар. В противен случай, ще продължи практиката да се създават системи за електронни услуги за милиони левове, които почти никой не използва.
В Клъстер София град на знанието изграждаме дух на сътрудничество с всички заинтересовани страни и изграждаме капцитет за реализация на иновации в областта на „град на знанието“. Стимулираме създаването на иновационна екосистема и развитие на предприемачеството, включително и създаването на стартиращи фирми на основата на приложни изследвания и иновации.


Последни новини

© 2018 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.