Image

Блог публикации

Ключови области за инвестиране в интелигентни градове според EIP-SCC

Димитър Христов - Изпълнителен директор - Клъстер София Град на Знанието

Според разбирането на Европейския парламент идеята за Интелигентен град (smart city) се състои в разработването и интеграцията на информационните и комуникационни технологии, на човешкия и на обществения капитал за подобряване на качеството на живот на гражданите и за постигане на устойчиво икономическо развитие.

Интелигентен град е този, който е в състояние успешно да разрешава множеството публични проблеми чрез решения, базирани на най-новите технологии и чрез партньорства между гражданите, академичните организации, бизнеса, общините и държавната администрация т.е. между всички заинтересовани страни. Когато говорим за такъв град ние обикновено извеждаме най-малко шест негови „смарт / умни” измерения, а имено: икономика, мобилност, околна среда, начин на живот, хора и градско управление. Идва времето на отворените идеи, иновации, данни, софтуер, стандарти, услуги и съдържание във всички тези измерения на града т.е. на проява на т.н. „икономика на споделянето“.

Тази икономика е вече в основата на бизнес моделите, заложени в съвременните градове, а знанието постепенно се превръща в най-ценен капитал и фактор за растеж на всеки модерен град.Това е причината, поради която Клъстер София град на знанието е активен и участва във всички по-важни форуми и европейски инициативи, които се провеждат в България и при възможност в Европа. Даваме си сметка, че именно сегашното бизнес поколение ще решава как в бъдеще да се развиват градовете и точно сега е времето то да предложи на градската администрация и правителствата подходящите за тази цел бизнес модели.

На 27-28 юни Клъстер София град на знанието взе участие в Генералната асамблея (General Assembly) на Европейското партньорство за иновации в областта на интелигентните градове и общности (European Innovation Partnership on Smart Cities and Communities или съкратено EIP-SCC. EIP-SCC е един от петте важни инструмента за създаване на общ европейски „смарт сити“ пазар, фокусиран върху енергията, мобилността и интегрираните инфраструктури и ангажиран с всички сектори и всякакъв мащаб с цел да се създаде и гарантира растящ, отворен и приобщаващ пазар. Целта на тази инициатива е да се привличат от цяла Европа представители на основните пазарни играчи, които да работят заедно и да предлагат интегрирани решения, водещи до нарастване на този пазар. 

Изводите от тази асамблея и обсъдените мерки са повод за тази кратка статия. Тези изводи са добре дошли за такива градове като София, които нямат собствен потенциал за разработка и прилагане на стратегии и програми за постигане на значително оживление на пазара на интелигентните градове. Ние определяме пазарa в град София като „дремещ“ т.е. все още в зародиш, преди да се превърне в „нововъзникващ пазар“ с ясно определени компоненти, тенденции и пазарни играчи.

Един от основните изводи на форума са, че възможностите се появяват винаги тогава, когато се създава подходяща среда, която да увеличи пазарното търсене, да ускори процеса и действията, които да са примери за добри резултати както за обществото, така и за инвеститорите. Форумът прие, че пет са ключовите области, представляващи неразделна част от създаването на база за активизиране на инвестициите в проекти за интелигентни градове:

1. Ускоряване разработването и използването на нови бизнес модели

В настоящия момент бизнес моделите на интелигентните градове силно се влияят от: (i) недостига на публични средства за покриване на целия размер на инвестициите; ii) начина на възлагане на външни услуги; (iii) ценностната система на обществото; и iv) нарастващото съучастие на обществото във финансирането (например, груповото финансиране, социалните медии и др.). Тези фактори създават потребности и възможности за иновации и прилагане на нови подходи за управление и възвръщаемост на инвестициите, направени в инфраструктура и услуги. Тези промени засягат всички заинтересовани страни, които се нуждаят от убедителни доказателства за постигането на стойност и жизнеспособност при използването на нови бизнес модели. 

Затова градовете (регионите), които основно разчитат на достъп до структурните фондове на Европейския съюз трябва да използват тези средства за привличане и стимулиране на частните инвестиции чрез прилагане на подходящи и иновативни бизнес модели за т.н. хибридно финансиране.

2. Промяна в нагласата на инвеститорите и начина на работа с тях

Повечето инвеститори характеризират инвестициите в интелигентни градове като „твърде малки, твърде бавни и твърде рискови“ и има истина в тази оценка. Градовете са сложни организми, които предоставят огромен набор от услуги на много широка група заинтересовани страни. Градските власти имат законови задължения и трябва да постигат баланс между политическите и професионалните си цели. За разлика от самостоятелните бизнеси, които сравнително лесно могат да си направят оценка за икономическа целесъобразност на инвестициите, те трябва да отчитат и съответно да управляват цялата сложност на "обществената стойност", което е сериозно предизвикателство и изисква нещо повече от финансови знания и умения. Центърът на тежест се премества върху въздействието за промяна в нагласата, очакванията и начина на работа с частните инвеститори, което най-често означава използване на подходящи бизнес модели и засилване на публично-частните партньорства. Пазарът на градовете е един от най-големите пазари в света и е ясно, че частните инвеститори не могат да го изпускат от погледа си само поради това, че е по-сложен. Това е реалността и тя трябва да бъде разбрана. Обществените поръчки покриват само една малка част от този пазар. За да стане той привлекателен за преки инвестиции трябва да се работи в посока намаляване на инвестиционния риск, което става чрез увеличаване на увереността на инвеститорите от възвръщаемост на вложените в градски проекти средства.

Изводът е, че това е възможно чрез по-ранно включване на инвестиционната общност в подготовката и структурирането на сделките, осигуряване на трансфер на знания, изграждане на иновативни търговски способности и на иновативни бизнес процеси в градовете. Това изисква системен пазарен подход, което е сериозно предизвикателство в управлението на един град.

3. Контрол върху разнообразието - прилагане на стандарти

Свидетели сме на опити за баланс между желанието или необходимостта от въвеждане на индивидуализирани решения (по поръчка) и въвеждане на "универсални решения". Това е тема свързана с ролята на стандартите, на база на които би могло да се постигане оперативна съвместимост и въздействие за оформяне на пазара на интелигентния град. При малките градове ползването на стандарти е много по-изгодно от гледна точка размера на инвестициите и срока за постигане на желания ефект, като например по-евтини, по-бързи и по-добри услуги.

Наличието на стандарти е добре и за инвеститорите, тъй като у тях ще нарасне доверието при вземането на инвестиционни решения. Самите те биха могли да играят важна роля за подготовката и приемането на общи и оперативно съвместими решения (стандарти) за интелигентните градове. Чрез тях ще се постигне икономия от мащаба и в крайна сметка разширяване на инвестиционния пазар.

4. Осигуряване на приобщаващ пазар

Тъй като създаването на интелигентни градове в глобален аспект е вече във фаза на „зрялост“ съвсем разбираем е и факта, че някои градове се възползват повече, а други по-малко от въвеждането на смарт сити технологиите. От хилядите световни градове относително малко са тези, на които приляга термина "интелигентен град" и за съжаление град София не е в тази група. Необходимо е да бъде създаде приобщаващ европейски пазар, в който индустрията, инвеститорите, изследователските и научните организации да могат да ползват безвъзмездните средства на ЕС. Постигането на мащаб ще става с все по-активното привличане на градовете в общи проекти.

Така по-малките и по-малко развитите ще имат възможността да изучават и да прилагат добрите практики в създаването на интелигентни градове и дори да допринасят в тестването или сътрудничество в предлагането на иновации. Освен това по-малките градове често са по-гъвкави и по-бързи във въвеждането на отделни решения.

Така чрез общи действия и приобщаване се създава разширен инвестиционен пазар.

5. Спечелване и ангажиране на градските / гражданските общества

Това определено е едно от най-важните средства за осигуряване на по-високо доверие в инвеститорите макар да е процес и сбор от многобройни дейности и инициативи на ниво град, които често нямат пряка връзка с тях. Градовете следва да прилагат стратегии и да се опитват да планират процеса на трансформация поставяйки си т.н. смарт цели. В повечето случаи за да бъдат постигнати тези цели и за да се отчетат очакваните финансови, социални и екологични резултати градовете трябва да извършват съществени промени, които трудно се осъществяват без обществена подкрепа.

Следователно градовете трябва много добре да знаят обществените нагласи, да ги разбират и да ги използват за осигуряване активното ангажиране на обществото. Това са градски действия и инициативи, които може да не се виждат пряко от инвестиционната общност, но които са жизненоважни за развитието на един интелигентен град. Необходим е инструментариум за подпомагане на градовете в това начинание и един от тези инструменти е Клъстер София град на знанието..

 


Последни новини

© 2020 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image