Image

Блог публикации

Как да планираме София като интелигентен град

Димитър Христов
Изпълнителен директор  на Клъстер София град на знанието

ПРЕАМБЮЛ
Градовете на бъдещето безспорно ще бъдат "интелигентни градове".

Целият свят е в поход за трансформиране на класическите индустриални градове в интелигентни. Градовете се разрастват като същевременно възникват нови, проектирани според най-новите изисквания за градска среда, енергийна ефективност, екология и информационни технологии. През 2050 г. над 80% от 10 милиардното население на земята ще живее в градове, големите градове ще стават мегаполиси, а по-малките ще стават хъбове от модернизирани и специализирани и урбанизирани структури.

От няколко години в света и Европа градовете са изправени пред значителен натиск за извършване на промени, например за урбанизация, споделена икономика и демократизация на публичните услуги. Те стават все по-ориентирани към гражданите и все по-отворени за принос на самите граждани по начина, по който да функционират.  В момента стотици световни градове декларират различна степен на готовност за интелигентни градове като близо 25% от тях са разработили или са в процес на разработване на стратегия за т.н. Smart City.

Smart City е концепция за градско развитие, създадена върху постиженията на информационните и комуникационните технологии, които трансформират вида, структурата и начина на ползване на градските активи и ресурси в градска среда за по-добър живот на гражданите. В интелигентните градовете тези технологии се използват за развитие на критична инфраструктура на града, включваща: смарт транспорт, смарт ВИК, смарт строителство, смарт енергия, смарт сигурност, смарт образование, смарт здравеопазване и смарт управление. Градовете условно се разглеждат като цифрови платформи без да се пренебрегва човешкия фактор, а напротив със силен акцент върху социалния капитал. Процесите на трансформация са свързани с гигантски инвестиции, а глобалния пазар на интелигентните градове отчита комбиниран годишен темп на нарастване от над 21% по данни на Alied Market Research. Пак тази агенция определя размера на този пазар през 2017 г. на ок. 518 милиарда щ.долара, с тенденция към 2025 г. да достигне над 2,4 трилиона щ.долара ( Пазарно проучване и консултантски услуги за навлизане на нови пазари, Клъстер София град на знанието, София 2019).

СУТУАЦИЯТА В ГРАД СОФИЯ

Ако накратко бъде обобщена подготовката на град София за трансформация в интелигентен град, задължително трябва да се споменат най-малко четири аспекта (характеристики) на тази подготовка: 

  1. наличие на добро желание и разбиране за важността на това предизвикателство от страна на администрацията на СО и частично на СОС -  предприети са инициативи, като например Зелена София, Визия за София и е даден път за участие на СО и нейни звена и организации в европейски проекти и инициативи др.;
  2. фрагментарност - различни нива, институции и организации са включени и периодично се включват в различни некоординирани между тях проекти, в различни области на интелигентния град, финансирани най-често от ЕС – например, проектни участия на СО, Асоциацията за развитие на София, Центърът за градска мобилност, Агенцията за енергийна ефективност, СОАПИ и др.;
  3. липса на пътна карта и/или интегриран план за развитие на Sofia Smart City обезпечен с необходимия финансов инструмент – например, липса на целеви бюджет и/или на прилагане на хибридни инструменти под формата на различни партньорски схеми и съвместни участия; 
  4. липса на организационен, финансов и властови капацитет - например, липса на специализирано звено, обезпечено с кадри, липса на бюджетни средства и подходяща местна нормативна рамка, поощряваща въвеждането и функционирането на подобна концепция.

С какви стратегически и оперативни документи разполага София и какво е извършено (какви са финансираните проекти) от Столична община през последните три години в тези области, които пряко или косвено са свързвани с концепцията за интелигентен град?

Стратегическите документи

  • Иновационна система за интелигентна специализация на град София (ИСИС) – важен и необходим документ, разработен през 2015-16 г. и приет от СОС, който обаче няма практическа стойност, поради липсата на бюджетиран План за действие и упълномощени изпълнителни звена. Изключение прави вменената функция да бъде наблюдаван от Консултативния съвет за наука към СО;
  • Визия за София - дългосрочна стратегия със споделени цели за развитие на София, възложена от СОС на ОП Софтпроект; документ и отворен процес на включване в разработката и анализа на хора и организации като общински власти, НПО, инвеститори, изследователи, експерти и граждани. Може да послужи за основа на всички бъдещи стратегии за развитие на града до 2050;
  • Стратегия за дигитална трансформация на София – платформа за интелигентен растеж - документ разработен и завършентази година от консултанти по инициативата на ЕС Digital Cities Challenges, в която София участва заедно с още 40 европейски градове. От името на общината проектът е координиран от СОАПИ. В документа са заложени стратегически цели, които общината е приела да изпълни. Предстои да се види дали и как този документ ще се превърне в програма и доколко ще допринесе за концепцията Sofia Smart City.;
  • Маркетингова стратегия с план за превръщане на София в интелигентен град – документ, разработен по поръчка на Клъстер София град на знанието в изпълнение на проект по ОПИК. В него има както проучване на пазара на интелигентните градове така и важни препоръки и целева логическа рамка за изпълнение. Предстои изработване и бюджетиране на конкретен 1-2 годишен план за действие, който клъстерът ще предложи на СО; 
  • Пътна карта за интегрирано планиране и внедряване на проекти за интелигентни градове - Smart City Guidance Package. Наръчникът помага да се планират и реализират проекти за интелигентни градски и ниско енергийни райони по интегриран начин. Наръчникът е издаден през 2019 г. по инициатива на ЕК и е разработка на Европейска иновационна платформа за интелигентни градове (EIP-SCC). Този документ ще подпомага подготвянето на следващото поколение проекти за интелигентни градове в Европа. Клъстер София град на знанието като активен участник в тестването на тази методиката може да предложи на нейна база модел за превръщане на София в интелигентен град.;
  • Други стратегически документи - включват се следните няколко документи, които имат по-слаба връзка с концепцията за интелигентен град, но съдържат данни, които могат да бъдат използвани: Общински план за развитие на Столична община (2014-2020г.) с програмен период 2020-2027, ретроспекция на Интегриран план за градско възстановяване и развитие на София (2014-2020 г.), Областна стратегия за развитие на област София- град (2014 -2020 г.) и Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025

Реализираните проекти

Независимо от недостатъчния капацитет, липсата на интегриран подход при планирането и изпълнението и липсата на финансово обезпечен План за трансформация на София в интелигентен града през последните 2-3 години Столична община постигна успехи в някои области на интелигентния град, като например в транспорт, осветление, трафик, паркиране, култура, образование, екология и пр. Те са видими и с просто око, но трябва да се подчертае също така, че те по-скоро са резултат от наличието на добра воля в самата община и СОС, понякога от случайно постиганата синергия между отделни инициативи и проекти и най-вече от индивидуалните усилия и умения на отделни ангажирани личности от общината и нейните звена, СОС и външни организации. По-долу са изброени някои от идентифицираните за периода 2017-2019 г. проекти, свързани с концепцията за интелигентен град,  планирани и осигурени с финансиране, и които са изпълнени или са в процес на изпълнение от Столична община:

  • система за видеонаблюдение и аналитична обработка на видеоинформация за зона на сигурност с висок рисков потенциал на територията на СО;
  • система за управление на визуализацията;
  • система за ранно предупреждение за наводнения;
  • изграждане и възстановяване на улично осветление, с адаптивно управление и възможност за регулиране на светлинния поток, съобразно натоварването на пътния участък;
  • втори етап на интелигентна система за управление на трафика;
  • втора фаза на Интегриран столичен градски транспорт по ОП Региони в растеж;
  • миграция на данни от БД на регистъра на АОС към БД на ИС ПРОМИС;
  • система Акстър офис в СОС;
  • нова цифрова комуникационна свързаност;
  • комуникационно оборудване от MAN свързаност;
  • оптична мрежа на СО – бюджет 600 х. лв., старт 2019 г.;
  • подобрено електронно управление (хардуер и лицензии), старт 2019 г.;.
  • разширена техническа система за контрол на достъпа в общински сгради,;
  • термовизионна система за наблюдение;
  • мобилна автоматична станция за качество на атмосферния въздух;
  • център за биомаса;
  • изграждане и съвместяване на комуникационните информационни системи ИСУО и SCADA на площадки Садината и Хан Богров.

През 2018 г. София е избрана от Европейската банка за възстановяване и развитие за участие в инициативата „Зелени градове“, с което столицата ни ще получи безвъзмездна финансова помощ от банката под формата на 5-годишен план за реализиране на приоритетни екологични проекти. Планът ще бъде подготвен от екип от международни консултанти, като в процеса на разработването му ще бъдат включени широк кръг от местни заинтересовани страни.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ ИНТЕРИРАН ПОДХОД НА ПЛАНИРАНЕ

Такъв подход ще стимулира и координира устойчивото развитие на града. Подходът изисква пълна равносметка на съществуващите дейности и планиране на бъдещи инициативи по един холистичен начин за формиране и комуникиране на съгласувана стратегия за устойчиво развитие, която подкрепя крайната цел на визията на града. Трябва да се осигури цялостен преглед „от птичи поглед“ вместо съществуващите фрагментарност, непоследователност и управление на сектор по сектор с несвързани секторни планове.

Кои са основните етапи за прилагане на този подход:

Очертани са ШЕСТ ЕТАПА за един пълен цикъл интегрирано планиране, като макар и да има времева и логическа последователност за етапите, при част от дейностите е възможно успоредно, изпреварващо или изоставащо протичане спрямо последователността на самите етапи.  

Първи етап: Проучване на тенденциите и сценариите за развитие на града и пазара на интелигентни градове; анализ на добрите световни практики и европейските политики за интелигентни градове; формиране на визията за развитие на града, която да отчита и тенденциите в процеса на цифровата трансформация и споделената икономика;

Втори етап: Определяне на целите, изготвяне и комуникиране на по-общи Smart City стратегия и План за действие; избор на методика за работа; дефиниране и ангажиране на заинтересованите страни, разработване на консенсус по приоритети;

Трети етап: Осигуряване на политически ангажимент (на ниво град), с ясно ръководство и с общностна база; получаване на политически мандат за прилагане на устойчиво и интелигентно развитие на града извън и без оглед на политическия цикъл;

Четвърти етап: Създаване на организационен, властови и финансов капацитет в т.ч. осигуряване на консенсус относно кой по компетентност да бъде носител на визията и да има координираща роля в процеса; създаване на проектна (работна) група, която ръководи по-нататъшното развитие и изпълнение на стратегията и на общия план; разделение на ролите и на формалните отговорности вкл. дали проектът постига заложените цели и показатели и дали критериите са покрити;

Пети етап: Разработване на съгласуван детайлизиран план (програма) за действие вкл. уточняване на дейности по ангажиране на заинтересованите страни; разглеждане на различни мерки и решения, които биха могли да бъдат част от плана, постигане на консенсус и ориентиране към определени варианти; първоначално проучване на възможностите за финансиране в т.ч. проектно; дефиниране на показатели за измерване на резултатите и методи и инструментариум за извършване на мониторинг и обратна връзка;

Шести етап: Консултации, участия и ангажиране на други правителствени, обществени и частни сектори и групи (хъбове), както и на заинтересованите страни в градовете, за одобрение и подкрепа на плана; подготовка на разчети и анализ на финансовите аспекти свързани с капиталовите и оперативните разходи, възвръщаемост на инвестициите (ROI); оценка на въздействието, технически и финансови проучвания за осъществимост и целесъобразност; проектиране на варианти, сравнение и избор на най-добрите възможности; работа по избор на финансови модели и привличане на финансиране (субсидии и безвъзмездни средства, (меки) заеми, частни инвестиции, ПЧП, револвиращи фондове, ЕСКО, клауд финансиране и др.); одобряване на плана от СОС и осигуряване на конкретни източници на финансиране вкл. чрез бюджета на града;

Коментар: 

Извършените до момента дейности, процесът на участие на общината и на заинтересованите страни в проекти, получените от тези проекти резултати и изпълнението на инициативите Визия за София, Зелена София и Клъстер София град на знанието дават основание да се направи извода, че към настоящия момент град София е преминал ПЪРВИ ЕТАП (според този подход), намира се в процес на изпълнение на ВТОРИ ЕТАП и с по-фокусирани усилия би могъл да премине към реализацията на ТРЕТИ ЕТАП.

ДВЕ ОТ ИНИЦИАТИВИТЕ НА КЛЪСТЕРА В ПОДКРЕПА НА ТОЗИ ПОДХОД

За възприемането на посочения по-горе подход и като резултат на разработката на стратегическия документ Маркетингова стратегия с план за превръщане на София в интелигентен град, Клъстер София град на знанието предлага следните две инициативи, които се отнасят към ТРЕТИ и ЧЕТВЪРТИ етапи на описания по-горе подход:

Инициатива 1. Създаване на организационен капацитет

Изпълнението на такъв интегриран подход би било възможно единствено чрез координирано и целенасочено управление на целия процес като София трябва да избере подходящ модел. Досега действащият модел се основава на разпределение на отговорностите между отделите на общинската администрация. Безспорно, има постигнати успехи, но както вече беше посочено, те не са координирани и съответно не постигат максимален ефект. Моделът на ПЧП, като самостоятелен модел за управление за развитието на града, също не би донесъл нужния ефект, като неговият потенциал следва да се разглежда като допълващ на избрания работещ модел (още повече, че към момента у нас няма действащ закон за ПЧП и няма също указания или препоръки на ниво град, които да улесняват прилагането на този инструмент). 

За да се осъществи четвъртия етап на интегрирания подход София следва да създаде специализиран офис (център /звено) за изпълнение на Smart City стратегия, който да бъде единственият орган, отговарящ за координацията на всички заинтересовани страни. Чрез него, ще се постигне централизиране на процесите, изясняване на собствеността на данните и опростяване на комуникацията като отделни твърде специфични дейности ще се възлагат под формата на ПЧП, за да не се натоварва излишно работата на специализирания офис.. Именно такъв модел прилага Виена, с който град София има подписано споразумение. При обособяването на такъв офис следва да бъде осигурена значителна специализирана експертиза и капацитет. Клъстер София град на знанието както и другите заинтересовани страни могат да осигурят необходимите експерти от триъгълника на знанието и да намерят с общи усилия начин да оползотворят смарт сити възможностите на града - както за бизнеса, така и за администрацията. По такъв начин фокусът няма да бъде поставен само върху управлението на строителството, автоматизацията и използването на инфраструктурата в града, а ще може да се развие цикъл от иновации и икономическа дейност, които създават бизнес възможности за предоставяне на нови продукти и услуги на гражданите създавайки по този начин пазар на смарт технологиите.

В допълнение, за ПЕТИ ЕТАП трябва да бъде разработена и План (програма) за действие (трансформация) на София в интелигентен град, примерно на база на добрата практика на Фонда за градско развитие, чрез която да се обособят по-малки проекти, които да се реализират от широк кръг потенциални заинтересовани страни. Допълнена от комбинация от различни хибридни инструменти за целево финансиране с прилагане на схемата на ливъриджа, ще се привлекат средствата за превръщането на града в смарт сити. Подходът за реализирането на известен брой по-малки проекти спрямо изпълнението на един голям смарт сити проект, може значително да ускори процесите в града. Съответно, за тяхното управление трябва да бъде създадена съответната структура в рамките на СО като тя може да бъде обособена и в рамките на специализирания офис за изпълнението на Smart City стратегията;

Инициатива 2. Изработване на пътна карта с цел интегриране на действията на широк кръг заинтересовани страни за финансиране на интелигентния град

Потенциалните действия по създаването на пътна карта за приемане на обща инвестиционна програма необходима за реализация на Smart City стратегията и Плана за действие могат да бъдат представени като набор от практически стъпки (действия), в които заинтересованите страни могат да се включат под формата на действия – водени от общината, бизнеса и пазара:

Действия, водени от администрацията (Столична община):

  • Активно включване на градски сдружения/мрежи/асоциации в продуктивни пазарни инициативи и участия в съвместни с общината проекти за реализация на концепцията за интелигентен град;
  • Изграждане на финансов капацитет на общността - активно съгласуване на алтернативни начини и форми за финансиране и бизнес модели с цел покриване на недостига от публични средства (общинския бюджет);
  • Стимулиране на пазарно поведение на местните икономически субекти – провеждане на състезания и конкурси за технологични МСП, клъстери, развойни организации и учебни заведения в конкурси, финансирани от безвъзмездни средства, за стимулиране на разработката и въвеждането на подходящи технически и бизнес решения, необходими за интелигентни град;
  • Извършване на редовно сканиране на технологичния напредък – състои се в създаване на организационни, кадрови, технически и финансови условия за сканиране на нивото на развитие и приложимост на новите технологии за интелигентните градове. Сканирането на ниво град изисква значителен ресурс и управляван процес и може да се осъществи чрез активиране на бизнеса (тук е ролята и на клъстерите) и чрез интегриране към иновационни програми на национално равнище.;
  • Активно участие на общината в позиционирането и функционирането на разработената от КСГЗ платформа Sofia Knowledge City Marketplace, чието предназначение е да осигури на специализираните общински звена отворен достъп до наличните на пазара технологични решения, приложими за интелигентния град.

Действия, водени от бизнеса (инвеститорите):

  • Изграждане на сътрудничество за иновативни инвестиционни инструменти – състои се в ранно включване на инвестиционната общност в проучване на бизнес моделите и възможностите за различни инвестиционни схеми за финансиране на интелигентния град;
  • Изграждане на капацитет на инвеститорите – състои се в целево разпространение на знание и добри практики с обучаване на инвеститорите да разберат повече за техническото естество на решенията, които се прилагат от градовете. За някои инвеститори, които са по-малко запознати с пазара на градовете, това може да включва и по-добро разбиране на начина, по който функционират градовете и вземат решения;
  • Създаване на финансови инструменти, специално насочени към интелигентните градове. Решението на Европейската инвестиционна банка и белгийската банка Belfius за създаване на интелигентен градски фонд на стойност 400 милиона евро е пример за успешна съвместна дейност, водена от инвеститорите. Създаването на инфраструктурен фонд за интелигентен град, например на база на Фонда за градско развитие ще засили интереса към този пазар и ще ускори процеса на трансформация.

Действия, водени от пазара:

  • Включване на индустриални асоциации, технологични клъстери и професионални мрежи – състои се в ползотворното ангажиране и участие на техни представители в групи, обхващащи планиране, енергетика, строителство, комунални услуги, транспорт, осветление, свързаност и цифрови технологии, както и за осигуряване на по-независим и обективен интерфейс между пазара на интелигентния град и доставчиците ми;
  • Осигуряване на устойчиво прилагане на подхода „павилиони” в интелигентния град – състои се в обединяване на търсенето, предлагането и инвеститорите в съвместни проекти, за да се постигне по-добро разбиране на общите нужди и решения, да се проучат възможностите и да се оформят проектите. Инициативата трябва да е отгоре надолу и трябва да бъде стимулирана, за да се покаже ангажираност;
  • Разработване на надеждни насоки и стандарти – състои се в разработване на насоки и стандарти свързани с изискванията за изграждане на интелигентен град;
  • Използване на предназначените за промишлеността безвъзмездни средства за решаване на предизвикателствата. Много големи индустриални играчи имат бизнес подразделения, насочени към интелигентните градове. Съответно, те се борят да ангажират пазара чрез продукти и услуги, които често са приемани колебливо от пазара на градовете. Разликата между тези доставчици на решения и реалностите на градските операции често е твърде голяма, за да може индустрията напълно да разбере оперативните нужди и да оптимизира своите решения в тази област. Съответно, нужно е по-дълбоко разбиране за градските системи, контекстните ограничения и реалностите на операциите, за да не остават неоползотворени възможности както за града, а също и за бизнеса.

 

 


Последни новини

© 2019 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image