Image

Блог публикации

Политика и практически действия за превръщане на София в интелигентен град и град на знанието

Политика и практически действия за превръщане на София в интелигентен град и град на знанието

Димитър Христов - Изпълнителен директор на Клъстер София град на знанието

Реализирането на всяка политика на ниво град изисква сериозни знания, умения и способности от страна на лидерите и екипите им да осигуряват включване и участие на хората, за които тази политика е предназначена.

Мнението на гражданите за София е важно, но още по-важно е самите граждани да имат достатъчно информация и знания за причините и следствията от предлаганите от тях решения за града. Необходим е „подход на знанието“ в управлението на града, който поставя нетрадиционни изисквания към градските власти, а именно да могат да поддържат канал за „интелигентна комуникация‘ с гражданите на София. Концепцията за интелигентен град трябва да се възприеме не само като възможност, но и като необходимост за нов начин на работа на общината с акцент към гражданите. Има много примери за подобен подход в света (Лондон, Торонто, Барселона, Сантандер и др.). Те могат и трябва да се следват, но това ще стане единствено ако на ниво градски власти съществуват предпоставки за това (нормативна среда, добра организация, екип, знания и умения). Създаването на такива предпоставки е задача на политиците и лидерите на града.

Нашето мнение е, че прекаленото фокусиране към самите технологии и тяхното дефиниране като панацея на всички проблеми може да доведе до сериозни пропуски и дисбаланси. Известен е примера какво би станало с една каруца, към която се монтира реактивен двигател. Специализираните комисии в ЕС както и всички агенции и изследователи в световен мащаб твърдят, че в момента се намираме на етап, на който технологиите изпреварват потребностите на самите градове. Налице е ситуацията „Technology push” когато експлозивно се създават и предлагат нови технологии и технически решения, приложимостта на които и градските власти и гражданите все още не могат да разбират и да наложат в практиката, а в същото време в града съществуват огромно количества проблеми, за които не съществуват готови технически и технологични решения. Необходимо е да се премине към ситуация “Market pull”, в която градските власти в добра комуникация с гражданите създават търсене на такива решения и възлагат разработването и внедряването на нови технологии и продукти, полезни за града. Така не само техническият прогрес ще „тласка“ към създаване на интелигентния град, но и самият пазар на интелигентният град ще поощрява разработката на нови технологии, продукти и услуги необходими за решаването на градските предизвикателства.

Клъстер София град на знанието на база на резултатите от проучването и разработенaта стратегическа рамка с план за превръщане на София в интелигентен град (Sofia Smart City) предлага да се започне със създаването на предпоставки за прилагане на политика за интелигентен град, с които да се повиши капацитета на града за реализацията на такава политика.
По-долу са изброени предложения за няколко практически действия в тази посока:

  • Изготвяне и приемане от СОС на Наредба за интегрирано планиране на процеса за цифрова трансформация на града, обхващаща въпроса за структурата, методите, финансирането и изпълнението на стратегическите документи и пътната карта за Sofia Smart City в нейната цялост: смарт транспорт, смарт ВИК, смарт строителство, смарт енергия, смарт сигурност, смарт образование, смарт здравеопазване, и смарт управление.
  • Разработване и приемане от СОС на съобразена с текущото законодателство Методика за създаване на публично-частни партньорства и за финансиране на проектиране, разработка, и внедряване на осезаеми и неосезаеми активи за интелигентно управление на градските процеси. Иницииране на законодателна промяна и отразяването й във всички свързани нормативни документи (ЗОП, Правилник за прилагане на ЗОП)
  • Въвеждане на изискване към обществените поръчки за инфраструктурни инвестиции, да включват задължително „смарт” елемент, например, всяко копаене в столицата да се съгласува по отношение на цифровизацията - сензори, оптична кабелизация и т.н. - Иницииране на широка дискусия с участието на всички заинтересовани страни, в т.ч. администрация на централно, регионално и общинско ниво, граждански сектор, бизнес организации за иницииране на съответната законодателна промяна и отразяването й във всички свързани нормативни документи (ЗОП, Правилник за прилагане на ЗОП)
  • Разработване на конкретни индикатори за набиране на статистическа информация за нуждите на смарт сити - Иницииране на широка дискусия с участието на всички заинтересовани страни, в т.ч. Националния статистически институт администрация на централно, регионално и общинско ниво, граждански сектор, бизнес организации за дефиниране на индикатори, които позволяват мониторинга на развитието на смарт икономиката, както и съответната методология за тяхното изчисляване
  • Иницииране на създаването на пилотен смарт квартал в София като пилотен проект (Living Lab) за форсиране създаването на смарт сити София - Анализ на релевантния европейски опит (Smart Cities Information System) и иницииране на широка дискусия с участието на всички заинтересовани страни, в т.ч. Столична община, гражданското общество, бизнеса за определяне на пилотен квартал, определяне на нужното финансиране, както и за идентифициране на потенциални негови източници и последващи стъпки за реализация на проекта.
  • Въвеждане на специализирана система за обмен на информация между бизнеса и общината - Иницииране създаването на специализирана система за информиране, чрез която общината да получава актуална информация относно наличните иновации и тяхната приложимост, с цел решаване на проблемите и предизвикателствата на града (към момента клъстерът е създал платформа Sofia Smart City Marketplace, която в някаква степен може да покрие тези потребности при подходящ интерес от страна на бизнеса и общината)
  • Иницииране на създаването на Open Data Center на ССС - Създаване на единен портал за данни, който съхранява всички оперативни данни - пространствени и непространствени за нуждите на развитието на града.
  • Иницииране на създаването на IoT платформа за ССС - Изграждане на платформа, на основата на IoT, която да позволява да се свързват устройства, да се събират и управляват данни от различни градски домейни и доставчици на технологии, за да се подпомогне процеса за взимане на решения на ниво градска администрация чрез въвеждане на унифициран подход за развитие на градовете.

Интелигентната комуникация с гражданите ще „мобилизира“ пазара да се възлагат нови разработки и да се привличат инвестиции за интелигентния град. Това ще създаде и необходимите предпоставки за по-ефективно генериране на проекти за интелигентен град и осигуряване на финансиране чрез специализираните фондове на ЕС пряко или под формата на устойчиви международни партньорства, целящи принос към цифровата трансформация на София.
Тези както и всякакви подобни предложения изискват използване на системен и целеви подход. Добро начало за прилагане на такъв подход може да бъде създаването след общинските избори на работна група от компетентни представители на заинтересованите страни в т.ч. Общински структури и предприятия като Асоциация за развитие на София, Столична агенция за инвестиции, Главен архитект, група от Визия за София, Център за градска мобилност, и др. структури на общината както и вътрешни съвети и органи. Важна задача на тази група е да предложат в бюджета на СО за 2020 г. да бъдат заложени средства за реализация на всички или поне на най-важните от посочените по-горе инициативи.

Системният подход за създаване на предпоставки за трансформацията на града и бюджетното съфинансиране в това направление ще създаде условия София да може да мобилизира вътрешен ресурс за нов, по-ефективен начин на работа и за създаване нови бизнес модели между общината и бизнеса, който ще създава технологичните решения за града.
Убеден съм, че подобен подход ще събуди “дремещото” присъствие спрямо управлението на града от страна на такива технологични гиганти, които иначе са на българския пазар, като ABB, Cisco, IBM, Microsoft и др.


Последни новини

© 2020 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image