Image

Блог публикации

Клопките в стратегиите за интелигентни градове

Клопките в стратегиите за интелигентни градове

Димитър Христов - Клъстер София град на знанието

Все повече градове по света си поставят задачата да се превърнат в „интелигентни градове". Добре помним периода, когато започна т.н. „световно движение“ за електронно правителство? Бяха създадени много интелигентни неща и се постигнаха значителни успехи в доста държави и много градове, но рекапитулацията към днешна дата показва, че в повечето случаи потребностите на гражданите и на бизнеса не са задоволени по най-добрия начин.

Един по-внимателен преглед на техните стратегии и начина на действие разкрива, че повечето от тях повтарят грешките, допуснати при първата вълна на електронно управление. Приликите са поразителни. Ето защо си заслужава отново да бъдат посочени най-големите от тях:

  •  Изолирани решения и създаване на цифров миш-маш. Обикновено се стартира с една бърканица от дигитални приложения, предлагани от технологичните компании, а не в резулат на осъзната потребност. Повечето градове започнаха да въвеждат (т.н. лесни) технологични решения като интелигентно паркиране с използване на сензори, мобилни приложения за прозрачно градско управление или интелигентен мониторинг на потреблението на енергия;
  • Липса на убедителни визии, стратегии и генерални планове за действие. В редки случаи градовете разполагаха в началото с предварителна цялостна визия, осъществима стратегия и генерален план за действие;
  • Липса на обща мрежова инфраструктура в т.ч. и на нейни ключови компоненти. В началото липсваха интелигентни градски приложения, които да са интегрирани в общи технологични платформи, предоставящи данни в реално време и които да са „на една ръка разстояние“ от гражданите, държавните / общинските структури и фирмите;
  • Липса на стандарти за оперативна съвместимост между отделните решения. Нямаше общи стандарти за оперативна съвместимост, въпреки че бяха направени опити като международната инициатива „Протокол за интелигентен град“ или в Германия от DIN;
  • Въвеждани отгоре надолу и отвътре навън решения. В повечето случаи приложенията за интелигентен град се разработваха отгоре надолу и често се основаваха на препоръките на заинтересованите технологични компании. Нуждите и очакванията на клиентите, опасенията или способността им да участват в разработването на решения играеха незначителна роля.
  • Ниска взискателност и липса на ориентация към клиента (крайният потребител).

Нека да посочим отново, че „интелигентният град“ е холистична политическа стратегическа иновационна програма!

Не е късно да се поучим от тези грешки, допуснати по време на първото поколение на електронни правителства. За целта от самото начало създаването на интелигентен град трябва да се разглежда като цялостна политико-стратегическа иновационна програма. Тази програма може да се възползва от следните 7 (седем) "мега" технологични трендове, които ще доминират през следващите години:

  • безплатен високоскоростен безжичен достъп;
  • систематично използване на социални мрежи и облачни изчисления;
  • преминаване към "мобилно" правителство;
  • големи данни и използване на сензори;
  • прилагане на различни умни устройства като част от Интернет на нещата;
  • цялостна ИТ сигурност за интелигентните мрежи и приложения.

 


Последни новини

© 2020 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image