Image

Блог публикации

Пробивни технологии за интелигентни градове - Интернет на нещата

Пробивни технологии за интелигентни градове - Интернет на нещата

С тази статия продължаваме поредицата за пробивните технологии за интелигентни градове, която започнахме през м. април 2020 г. Тя също е резултат от реализацията на проекта Smart by Design, по Програма Еразъм + и се основава на приноса на GAIA и DEUSTO, които са водещи по темата в проекта .

Актуална ситуация

Общоприето е да се твърди, че с Интернет на нещата (IoT) е направен един от най-сериозните пробиви в използването на информационни технологии. Самият термин се появи сравнително отскоро, когато през 2009 г. за пръв път бе използван от проф. Кевин Аштън от MIT описвайки в резюме ситуацията, при която с помощта на Интернет устройствата (нещата) вече могат да работят свързани помежду си. Според доклада на McKinsey Global Institute (Manyika, J., 2015) IoT се явява една от 12-те най-важни технологични тенденции на бъдещето.

Оценките за присъствието и влиянието на IoT в живота ни са много трудни и се различават значително в зависимост от източника на информация. Например, ако се вземе предвид, че всеки един от нас е заобиколен от поне 1000 до 5000 обекти, може да се направи извод, че през 2020 г. свързаните устройства в IoT вече стават над 30 милиона, а през 2025 г., ще достигнат над 75 милиона въпреки че според много прогнози като тази на Gartner тези цифри са в действително много по-големи. Смята се, че пазарната стойност на продажбите на съществуващите в момента платформи за IoT през 2019 г. достигна над един милиард долара и ще стане 1,6 милиарда долара през 2021 г.

Съществуващите платформи за IoT са супербаза за взаимно свързване устройства и за генериране на собствена екосистема (Ashton, K. 2011). Към момента са идентифицирани над 300 платформи и това означава, че този пазар се намира във фаза на навлизане.

Ето списъка на някои от по-известните платформи:

Съществуващи стандарти

Липсата на консолидирани стандарти по отношение на връзката, протоколите и по-специално сигурността, е решаващ фактор за по-мащабното навлизане на IoT. През последните няколко години редица обединения на "играчи" в тази област полагат усилия за определяне на тези стандарти (AIISeen Alliance, ZigBee, Open Interconnect Consortium). Световни лидери като Google или Apple също работят по въпроса като се позиционират върху елементите за стандартизиране на връзките. Въпреки напредъка обаче предстои още дълъг път. Правят се опити за концентрация при решаването на тези въпроси, като например Фондацията за отворена свързаност, която обединява няколко консорциума, подготвящи стандарти за интернет архитектура като IEEE P2413.

Основни приложения

IoT намира приложение във почти всички сектори и всякаква среда. Ето някои от тях (CeArley, D et al, 2012):

  • Транспорт: свързаните автомобили вече са реалност и се очаква, че през 2020 г. те са повече от 220 милиона
  • Селско стопанство: сензори, които измерват нивата на киселинност, температура и други променливи в помощ за подобряване на посевите.
  • Търговия на дребно: изучаване поведението на клиентите, предлагане на персонализирани реклами и подобрение на разпространението и местоположението на стоките.
  • Енергетика: варира от сензори, които записват показатели в системите за производство и разпределение на електроенергия до интелигентни измервателни уреди в домовете на потребителите.
  • Свързан дом: смята се, че до 2030 г. по-голямата част от домашните устройства ще бъдат свързани, което отваря широк спектър от нови приложения.
  • Здравеопазване: устройствата в областта на здравеопазването могат да събират данни и да автоматизират процеси, които позволяват по-добра диагностика и подобряват лечението на пациентите.
  • Туризъм: интелигентни врати, сензори, маяци и други устройства, които подобряват комфорта и изживяването на клиентите.
  • Умни градове: Умните градове вече са развити, IoT е един от ключовите елемелементи за събиране на информация и управление на знанието.

Тенденции за развитие

Очаква разпространението на IoT да стане определящ фактор в близко бъдеще. По отношение на основните елементи в тази област се очаква следното:

Платформите

Очаква се, че не повече от 10% от работещите или рекламиращите се в момента на пазара платформи ще оцелеят в краткосрочен план (Chatelain, J. et al, 2017). Тези, които ще се задържат на пазара ще се отличават с:

  • Изградено доверие от разработчиците ползващи една платформа за добри решения и успешни бизнес практики към крайния потребител.
  • Опит от притежаване, управление и монетизиране на една платформа.
  • Създадена силна общност от разработчици, които могат да разширят и разнообразят IoT решенията за крайните клиенти.
  • Опит в боравенето с голяма инфраструктура и нейното управление, за постигане на икономии от мащаба.
  • Мащабируема инфраструктура и капацитет във веригата на информационната стойност за интегриране, съхранение, обработка и представяне на данни.

Стандартите

FIWARE е инициатива с отворен код, която има за цел да насърчи създаването на стандарти, необходими за разработване на интелигентни приложения в различни домейни. Съществуват споразумения между компаниите за създаване на общи стандарти: Фондът за отворена свързаност (OCF), създаден като алианс на AllSeen с Open Interconnect Consortium, подкрепен от Intel (IEEE P2413 до края на 2017 г.) планира да обслужва всички видове индустрии, както и за потребителски устройства и въпреки че няма да замени съществуващите формати за данни, ще служи за намаляване на усилията, необходими на тези устройства за споделяне на данни. Има технологии, които ще функционират като общи слоеве за оперативна съвместимост, като например: Dotdot, представена на CES от ZigBee Alliance, която се стреми да се превърне в универсален език на IoT. От негово име Sigma Designs представи езика Z-Wave, който се стреми да се превърне в слоя, с който разработчиците могат да интегрират услуги и приложения в IoT мрежи чрез облачни платформи, като Apple HomeKit.

Ключовите приложения в бъдеще

Въпреки че приложенията на IoT са вече реалност и в бъдеще те ще бъдат насочени най-вече към:

  • Свързаване на превозните средства: управление на автопарка, плащане по време на шофиране, интелигентно паркиране, електрически превозни средства ...
  • Индустрия 4.0: интелигентни продукти, адаптивни инсталации, гъвкава логистика, оптимизирани вериги за създаване на стойност ...
  • Мониторинг и проследяване: информация за местоположението, проследяване по веригата, сигурност и откриване на измами ...
  • Дистанционно управление на услугите: мониторинг в реално време, дистанционна диагностика, гаранции, управление на потреблението, маркетинг и фактуриране въз основа на употребата.

Последни новини

© 2020 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image