Image

Блог публикации

Ползите от градовете на знанието

Ползите от градовете на знанието

Димитър Христов - Зам.Председател, Клъстер София град на знанието

Клъстер София град на знанието си е поставил за цел да подпомогне процеса на трансформация на град София, столицата на България, от класическа териториална административна единица в град на знанието. В резюме ползите от реализацията на подобна амбициозна цел могат да бъдат изброени по следния начин: 

 

  1. В градовете на знанието се създава икономика базирана на знания, която е глобален феномен с пряк ефект върху самите градове, избрали да следват този преход на трансформация
  2. Постига се мултиплициращ ефект - привличат се и се задържат таланти и организации, което създава устойчив капацитет за последващо привличане на таланти и организации
  3. В градовете на знанието нараства капацитета на местната икономика да привлича и внедрява иновации и най-новите технологии във всички сфери на живота;
  4. Увеличават се възможностите на общинските управи на градовете за намиране на решения на проблеми, които не са били решени с десетилетия в областта на транспорта, екологията, енергийната ефективност, достъпа до услуги за населението, здравеопазването и много други;
  5. За непрекъснато увеличаващото се население в градовете, което е необратим процес, се подобряват възможностите за намиране на добре платени работни места, изискващи знания и висока квалификация;
  6. За предприятията в градовете на знанието се създават условия за много по-добър достъп до веригата на доставка, нови пазари и за намиране на инвеститори;
  7. Сами по себе си индустриите на знанието, с които се отличават добре развитите интелигентни градове, създават допълнителни възможности за развитие на останалите индустрии и са източник за генериране и внедряване на непрекъснати иновации. Ефектът от отворените иновации в градовете на знанието е много силен;
  8. В градовете на знанието се стимулира развитието на предприемаческа култура, която е предпоставка за появата на организации трансформиращи местните икономики и предприятия от локални в глобални играчи на световната карта.

Кое лежи в основата на създаването на Градове на знанието?

  • Икономиката на знанието е най-бързо растящия сегмент на глобалната икономика, създаваща работа и условия за здравословен и пълноценен живот на гражданите си;
  • Градoвте на знанието сa клъстери от бизнеси и институции, които са интегрална част от Икономиката на знанието. Те се ползват от ефекта на клъстеризацията и на съществуващата икономика на знанието;
  • Градовете като София , които имат уникална екосистема за страните си, които са най-големите за съответните страни икономики, които разполагат с най-голямата научна, образователна и социална инфраструктура отговарят в най-голяма степен на изискванията за реализация на подобен проект;
  • Такъв проект може да интегрира направеното до момента с най-новите тенденции в развитието на интелигентни градове на базата на съвременните технологии и дигитализацията;

Какво трябва да се знае за един град на знанието?

  • Градът на знанието е урбанистичен и развоен проект, целящ да подпомогне преминаване към икономика на знанието;
  • Макар и да е самостоятелен проект, целящ привличането на таланти и инвестиции, градът на знанието е част от по-широка информационна и иновационна екосистема;
  • Проектите развити в съществуващи екосистеми, такива като Seoul Media City, Orestad (Copenhagen), the East Cambridge cluster (Boston) имат значително по-голям успех и оказват по-голямо влияние върху общността от проекти за градове на знанието на зелено, като например Masdar (Abu Dhabi).
  • Проектите за градове на знанието на зелено са по-принцип рискови и капиталоемки, изискват сериозни инвеститорски обединения, привличане на рисков, институционален и банков капитал.
  • Макар градът на знанието да е относително ясна концепция не съществува единен и универслане модел за следване. Процесът на трансформация на един град в интелигентен град или в град на знанието е уникален и неповторим процес зависещ от многобройни и разнообразни фактори.

Кои са ключовите принципи?

Градът на знанието е клъстер на икономика на знанието. (Dennis Frenchman - MIT и M. Porter – Harvard) и следва следните ключови принципи:

  • Икономия на агломерацията - институциите на знанието се възползват от близостта си и струпването на бизнеси и подкрепят информационния поток между секторите и съвместната дейност;
  • Екосистема на знанието - търси се баланс между НИРД и бизнес приложенията; необходими са различни видове играчи – образователни организации, R&D, институции, предприятия, предприемачество.
  • Работа в реално време - по-близка интеграция на базовите дейности и поддържащите съоръжения;
  • Градско местоположение - Клъстерите, базирани на знания, се формират или преместват в града или в крайградските територии, за да се възползват от гъстотата (струпването на едно място) на основните играчи и на качеството на живот в градската среда. 

 


Последни новини

© 2020 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image