Блог публикации

Димитър Христов - Изпълнителен директор - Клъстер София Град на Знанието

Според разбирането на Европейския парламент идеята за Интелигентен град (smart city) се състои в разработването и интеграцията на информационните и комуникационни технологии, на човешкия и на обществения капитал за подобряване на качеството на живот на гражданите и за постигане на устойчиво икономическо развитие. Интелигентен град е този, който е в състояние успешно да разрешава множеството публични проблеми чрез решения, базирани на най-новите технологии и чрез партньорства между гражданите, академичните организации, бизнеса, общините и държавната администрация т.е. между всички заинтересовани страни. Когато говорим за такъв град ние обикновено извеждаме най-малко шест негови „смарт / умни” измерения, а имено: икономика, мобилност, околна среда, начин на живот, хора и градско управление. Идва времето на отворените идеи, иновации, данни, софтуер, стандарти, услуги и съдържание във всички тези измерения на града т.е. на проява на т.н. „икономика на споделянето“.

Тази икономика е вече в основата на бизнес моделите, заложени в съвременните градове, а знанието постепенно се превръща в най-ценен капитал и фактор за растеж на всеки модерен град.Това е причината, поради която Клъстер София град на знанието е активен и участва във всички по-важни форуми и европейски инициативи, които се провеждат в България и при възможност в Европа. Даваме си сметка, че именно сегашното бизнес поколение ще решава как в бъдеще да се развиват градовете и точно сега е времето то да предложи на градската администрация и правителствата подходящите за тази цел бизнес модели.

На 27-28 юни Клъстер София град на знанието взе участие в Генералната асамблея (General Assembly) на Европейското партньорство за иновации в областта на интелигентните градове и общности (European Innovation Partnership on Smart Cities and Communities или съкратено EIP-SCC. EIP-SCC е един от петте важни инструмента за създаване на общ европейски „смарт сити“ пазар, фокусиран върху енергията, мобилността и интегрираните инфраструктури и ангажиран с всички сектори и всякакъв мащаб с цел да се създаде и гарантира растящ, отворен и приобщаващ пазар. Целта на тази инициатива е да се привличат от цяла Европа представители на основните пазарни играчи, които да работят заедно и да предлагат интегрирани решения, водещи до нарастване на този пазар. 

Изводите от тази асамблея и обсъдените мерки са повод за тази кратка статия. Тези изводи са добре дошли за такива градове като София, които нямат собствен потенциал за разработка и прилагане на стратегии и програми за постигане на значително оживление на пазара на интелигентните градове. Ние определяме пазарa в град София като „дремещ“ т.е. все още в зародиш, преди да се превърне в „нововъзникващ пазар“ с ясно определени компоненти, тенденции и пазарни играчи.

Един от основните изводи на форума са, че възможностите се появяват винаги тогава, когато се създава подходяща среда, която да увеличи пазарното търсене, да ускори процеса и действията, които да са примери за добри резултати както за обществото, така и за инвеститорите. Форумът прие, че пет са ключовите области, представляващи неразделна част от създаването на база за активизиране на инвестициите в проекти за интелигентни градове:

1. Ускоряване разработването и използването на нови бизнес модели

В настоящия момент бизнес моделите на интелигентните градове силно се влияят от: (i) недостига на публични средства за покриване на целия размер на инвестициите; ii) начина на възлагане на външни услуги; (iii) ценностната система на обществото; и iv) нарастващото съучастие на обществото във финансирането (например, груповото финансиране, социалните медии и др.). Тези фактори създават потребности и възможности за иновации и прилагане на нови подходи за управление и възвръщаемост на инвестициите, направени в инфраструктура и услуги. Тези промени засягат всички заинтересовани страни, които се нуждаят от убедителни доказателства за постигането на стойност и жизнеспособност при използването на нови бизнес модели. 

Затова градовете (регионите), които основно разчитат на достъп до структурните фондове на Европейския съюз трябва да използват тези средства за привличане и стимулиране на частните инвестиции чрез прилагане на подходящи и иновативни бизнес модели за т.н. хибридно финансиране.

2. Промяна в нагласата на инвеститорите и начина на работа с тях

Повечето инвеститори характеризират инвестициите в интелигентни градове като „твърде малки, твърде бавни и твърде рискови“ и има истина в тази оценка. Градовете са сложни организми, които предоставят огромен набор от услуги на много широка група заинтересовани страни. Градските власти имат законови задължения и трябва да постигат баланс между политическите и професионалните си цели. За разлика от самостоятелните бизнеси, които сравнително лесно могат да си направят оценка за икономическа целесъобразност на инвестициите, те трябва да отчитат и съответно да управляват цялата сложност на "обществената стойност", което е сериозно предизвикателство и изисква нещо повече от финансови знания и умения. Центърът на тежест се премества върху въздействието за промяна в нагласата, очакванията и начина на работа с частните инвеститори, което най-често означава използване на подходящи бизнес модели и засилване на публично-частните партньорства. Пазарът на градовете е един от най-големите пазари в света и е ясно, че частните инвеститори не могат да го изпускат от погледа си само поради това, че е по-сложен. Това е реалността и тя трябва да бъде разбрана. Обществените поръчки покриват само една малка част от този пазар. За да стане той привлекателен за преки инвестиции трябва да се работи в посока намаляване на инвестиционния риск, което става чрез увеличаване на увереността на инвеститорите от възвръщаемост на вложените в градски проекти средства.

Изводът е, че това е възможно чрез по-ранно включване на инвестиционната общност в подготовката и структурирането на сделките, осигуряване на трансфер на знания, изграждане на иновативни търговски способности и на иновативни бизнес процеси в градовете. Това изисква системен пазарен подход, което е сериозно предизвикателство в управлението на един град.

3. Контрол върху разнообразието - прилагане на стандарти

Свидетели сме на опити за баланс между желанието или необходимостта от въвеждане на индивидуализирани решения (по поръчка) и въвеждане на "универсални решения". Това е тема свързана с ролята на стандартите, на база на които би могло да се постигане оперативна съвместимост и въздействие за оформяне на пазара на интелигентния град. При малките градове ползването на стандарти е много по-изгодно от гледна точка размера на инвестициите и срока за постигане на желания ефект, като например по-евтини, по-бързи и по-добри услуги.

Наличието на стандарти е добре и за инвеститорите, тъй като у тях ще нарасне доверието при вземането на инвестиционни решения. Самите те биха могли да играят важна роля за подготовката и приемането на общи и оперативно съвместими решения (стандарти) за интелигентните градове. Чрез тях ще се постигне икономия от мащаба и в крайна сметка разширяване на инвестиционния пазар.

4. Осигуряване на приобщаващ пазар

Тъй като създаването на интелигентни градове в глобален аспект е вече във фаза на „зрялост“ съвсем разбираем е и факта, че някои градове се възползват повече, а други по-малко от въвеждането на смарт сити технологиите. От хилядите световни градове относително малко са тези, на които приляга термина "интелигентен град" и за съжаление град София не е в тази група. Необходимо е да бъде създаде приобщаващ европейски пазар, в който индустрията, инвеститорите, изследователските и научните организации да могат да ползват безвъзмездните средства на ЕС. Постигането на мащаб ще става с все по-активното привличане на градовете в общи проекти.

Така по-малките и по-малко развитите ще имат възможността да изучават и да прилагат добрите практики в създаването на интелигентни градове и дори да допринасят в тестването или сътрудничество в предлагането на иновации. Освен това по-малките градове често са по-гъвкави и по-бързи във въвеждането на отделни решения.

Така чрез общи действия и приобщаване се създава разширен инвестиционен пазар.

5. Спечелване и ангажиране на градските / гражданските общества

Това определено е едно от най-важните средства за осигуряване на по-високо доверие в инвеститорите макар да е процес и сбор от многобройни дейности и инициативи на ниво град, които често нямат пряка връзка с тях. Градовете следва да прилагат стратегии и да се опитват да планират процеса на трансформация поставяйки си т.н. смарт цели. В повечето случаи за да бъдат постигнати тези цели и за да се отчетат очакваните финансови, социални и екологични резултати градовете трябва да извършват съществени промени, които трудно се осъществяват без обществена подкрепа.

Следователно градовете трябва много добре да знаят обществените нагласи, да ги разбират и да ги използват за осигуряване активното ангажиране на обществото. Това са градски действия и инициативи, които може да не се виждат пряко от инвестиционната общност, но които са жизненоважни за развитието на един интелигентен град. Необходим е инструментариум за подпомагане на градовете в това начинание и един от тези инструменти е Клъстер София град на знанието..

 


Димитър Христов 
Изп. Директор
Клъстер София град на знанието

Вече повече от две години тече процес на изграждане на световно партньорство за управление на знанието в полза развитие на мирен, богат, приобщаващ и устойчив свят. В резултат - десетки личности и организации се присъединиха към документа Agenda Knowledge for Development. Клъстер София град на знанието приема тази програма за свой дневен ред и се присъединява към нея чрез послание, което намери своето място в този документ https://k4dp.org/agenda/.

По-долу представям включеното в документа послание, което е от мое име, но зад което вярвам застават и членовете на клъстера.

Икономиката на знанието е ново състояние на глобалната икономика, която през последните десетилетия се трансформира под въздействие на новите технологии. Тя се характеризира с пробиви, причинени от включване на знанието в икономическата дейност. Според моето разбиране знанието е не само ресурс, който може и трябва да бъде управляван, но е и най-важният фактор за развитие и растеж. В този смисъл напълно подкрепяме инициативите, които са катализатори за включване на управлението на знанията в развитието и напредъка на обществата, каквато е и излизането на този визионерски документ Agenda Knowledge for Development.

За съжаление, като консултант по мениджмънт, осъзнах в практиката си, че управлението на знания все още не е добре разпознаваема потребност за тези, които вземат най-важните решения за развитието - политици, ръководители на международни организации, бизнес мениджъри и управители на градове. В този смисъл много често в работата си се чувствам като агент на знанието или дори агент на промяната. Това, от една страна, е професионална възможност за принос към всеобщия процес на трансформиране на икономиката, включително и на възприемане на нови бизнес модели, но от друга страна това е и сериозна отговорност и предизвикателство, което изисква ангажираност, време и отдаденост.

Agenda Knowledge for Development може да допринесе за възприемане на едно по-всеобхватно разбиране на знанието от все повече хора, организации и региони, което ще съдейства да се постигне устойчиво развитие за региони, държави, градове и организации. Считам, както се посочва в документа, че целите за устойчиво развитие на ООН са пряко свързани с управление на знанието - дефинирано като човешка дейност, която генерира бъдеще, а не само активи.

Документът разглежда темата за градове на знанието и това е твърде важно. Градът на знанието е термин, използван за описание на една, основана на знания стратегия за развитие, която непрекъснато подкрепя процеса на управление на знанията в урбанизираните територии. Един подход за засилване на ролята на управлението на знанията за устойчиво развитие е създаването на клъстери на знанието в градове на знанието. Гладкото протичане на процеса на управление на знанието може да бъде постигнато чрез непрекъснато взаимодействие между различните агенти на знанието - университети, научноизследователски институти, публични институции, фирми, граждани и т.н.).

Градът на знанието е този град, който създава ценности във всичките си области и развива високи стандарти на живот, културна подкрепа и икономическо развитие, заедно с други важни аспекти, като по-високо ниво на доходите, на образованието и обучението и на научните изследвания. В същото време градът на знанието е териториална единица с икономика на знанието, целенасочено създаден, за да стимулира процеса на възпитание в знания, това е град осигуряващ износ с висока добавена стойност, създаден чрез научноизследователска дейност, технологии и привличане на таланти. Съответно градът на знанието е кулминация, синтез и интеграция на креативния град с научния град, където знанията, изкуствата и науките се обединяват в една уникална човешка урбанистична екосистема на 21-ви век.


проф. Румен Николов - член на УС на Клъстер София град на знанието

Напоследък Интернет се превърна в една от най-важните критични инфраструктури, без която става все по-немислимо развитието на съвременното общество и на отделните икономически сектори - транспорт, енергетика, строителство, машиностроене, здравеопазване, образование. Много от съвременните европейски научни изследвания, иновации, инфраструктури, технологии и приложения са свързани с Бъдещия интернет, по-специално с една от неговите модификации: Интернет на нещата. Екипът, с който работя, също има подобни изследвания и разработки. На практика обаче говорим за „бъдещ интернет“ съсвсем условно, само защото той не е масов. Съществуват много „технологични острови“, където Бъдещият интернет се превръща е реалност. Такива са например много градове (интелигентни/умни градове), където може да се види в реална среда ефектът от използването на технологиите на Бъдещия интернет. Технологичната компания Cisco въвежда термина Интернет на всичко – интелигентно свързване на хора, процеси, данни и неща. Според Cisco, eфектът от масовото навлизане на Интернет на всичко може да се сравнява с европейската индустриална революция от 18-ти век.

До 2020 г. приблизително половината от населението на Земята ще има връзка с Интернет и ще има около 50 милиарда свързани с Интернет физически обекта. Направените анализи показват, че през следващото десетилетие икономическият ефект от „Интернет на всичко“ в публичния сектор ще се измерва на около 4.6 трилиона долара поради възможността за намаляване на разходите, увеличената производителност, новите източници за приходи и обогатения потребителски опит. Очакванията са, че Интернет на всичко би могъл да увеличи глобалната печалба на частния сектор в периода 2013-2022 с 21%, а икономическият ефект може да достигне до 14.4 трилиона долара - като комбинация от увеличените приходи и намалените разходи. За България този ефект може да бъде от порядъка на 2.8 милиарда долара в публичния сектор и 7.6 милиарда долара в частния сектор. В София, където са концентрирани 16% от населението на страната и се произвежда 36% от БВП, икономическият ефект за близките 10 години се оценява на около 0.81 милиарда долара.

Според дефиницията на Европейската комисия, умен / интелигентен град е място, където традиционните мрежи и услуги са направени по-ефективни с помощта на ИКТ в полза на гражданите и бизнеса. Това е град, в който гражданите живеят природосъобразно, имат необходимата сигурност, работят ефективно, имат добро образование и активен социален живот, имат достъп до културни събития и обекти. Става все по-ясно, че реализацията на подобни проекти не може да се осъществи без участието на всички заинтересовани страни - гражданите, академичните организации, бизнеса, общините, администрацията. Най-важното е гражданите ще имат активно отношение към развитието на техния интелигентен град. Идва времето на отворените идеи, иновации, данни, софтуер, стандарти, услуги и съдържание, т.е. на т.н. „Икономика на споделянето“. Тя е в основата на бизнес моделите, заложени в съвременните интелигентни градове. Това не значи, че не трябва да се конкурираме и да защитаваме интелектуалните си права обаче. Знанието се превръща в най-ценния капитал, а в София има значителна концентрация на академични звена и бизнес компании.

В Европа има много примери за такива градове - Виена, Сантандер, Милано, Валенсия, Амстердам, Копенхаген, Антверпен, и др. Виена е водеща в друга глобална инициатива и мрежа, свързана с концепцията за „град на знанието“, т.е. град в който визията и стратегията му за развитие са базирана на управление на знанието и сътрудничеството между администрацията, академичните институции, бизнеса и гражданите. Други градове на знанието са Сингапур, Ню Йорк, Женева, Мелбърн, Сидни, Дубай, и др. Чрез Клъстер София град на знанието установяваме стабилна платформа за сътрудничество с Виена чрез участието в него на KMA Knowledge Management Associates GmbH - Виена. Необходима е промяна и на бизнес моделите. Например - моделът на градовете, които са включени в мрежата „Отворени и гъвкави интелигентни градове“, предполага да се създаде отворен пазар на решения за интелигентни градове, т.е. всяко решение да се превърне в продукт и да може да се маркетира и продава. Вече имаме контакт с ръководителите на тази инициатива и обсъждаме възможностите за включване на София и други български градове.

Много анализи и наблюдения показват, че в технологично отношение България заема водещо място в европейски и глобален мащаб. Не случайно нашата ИКТ индустрия се сочи като един от двигателите на икономиката на страната. Проблемът обаче е, че все още няма подходяща консолидация, за да се достигне крититична маса по отношение на капацитет и инфраструктура, необходими се реализира подобен проект: София - интелигентен град / град на знанието. Необходими са и много инвестиции. Голяма част от международните и българските технологични фирми у нас работят за чуждестранни клиенти. Време е да се създадат условия те да разработват интелигентни решения за София и други градове в България.
В процеса на създаване на интелигентен град трябва да се включат всички заинтересовани страни. Например – трябва да се създаде нормативна база всеки по-голям инфраструктурен проект да включва и проект за технологична инфраструктура за интелигентен град. Дори – проект за всяка сграда в София трябва да се приема след представен проект за сградна автоматизация. А гражданите трябва да се разглеждат не като ‚крайни потребители“, а по-скоро - като част от екипа на разработките. Това важи в най-голяма степен за активните потребители на високо-технологични услуги.

Много скоро трябва да се промени начина и механизмите за обявяване на търгове за ИКТ решения и услуги. В най скоро време трябва да се приеме регламент за обявяване на пред-комерсиални публични търгове за иновативни решения (Pre-Commercial Procurement - PCP, Public Procurement of Innovative Solutions -PPI)), което е едно от условията за създаване единен европейски цифров пазар. В противен случай, ще продължи практиката да се създават системи за електронни услуги за милиони левове, които почти никой не използва.
В Клъстер София град на знанието изграждаме дух на сътрудничество с всички заинтересовани страни и изграждаме капцитет за реализация на иновации в областта на „град на знанието“. Стимулираме създаването на иновационна екосистема и развитие на предприемачеството, включително и създаването на стартиращи фирми на основата на приложни изследвания и иновации.


Последни новини

© 2019 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.