Image

Блог публикации

Икономиката на споделянето ще е двигател за развитие

Интервю от проф. Румен Николов, член на УС на Клъстер София град на знанието пред сп. Икономика:

Въпрос: Проф. Николов, как стана така, че темата за градовете на знанието се превърна във ваша кауза?
Отговор: Участвал съм в стотици европейски и национални проекти в областта на ИКТ. Много научни изследвания и иновации са свързани с бъдещия интернет. Съществуват „технологични острови“ (например - градове), където някои модификации на бъдещия интернет вече са реалност. Cisco въвежда термина интернет на всичко - интелигентно свързване на хора, процеси, данни и неща, което може да се сравнява с европейската индустриална революция от XVIII век. Очаква се през следващото десетилетие икономическият ефект от Интернет на всичко в публичния сектор да възлезе на около 4,6 трлн. долара, а икономическият ефект в частния сектор - да достигне до 14,4 трлн. долара - като комбинация от увеличените приходи и намалените разходи. За България този ефект може да бъде от порядъка на 2,8 млрд. долара в публичния сектор и 7,6 млрд. долара в частния сектор. В София, където са концентрирани 16% от населението на страната и се произвежда 36% от БВП, икономическият ефект за близките 10 години се оценява на около 0,81 млрд. долара. Мисля, че си струва много повече хора и институции да превърнат тази тема в своя кауза.

Въпрос: Вие сте в Управителния съвет на Клъстер София град на знанието. Какво е виждането на вашата организация за това как българската столица да се превърне в град на знанието?
Отговор: Реализацията на подобни проекти може да се осъществи само с участието на всички заинтересовани страни - гражданите, академичните организации, бизнеса, общините, администрацията. Това бе и причината да се включа в екипа за разработване на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на София, както и в Клъстера София град на знанието. Клъстерът може да се превърне в платформа за подходяща консолидация, за да се достигне необходимата критична маса като капацитет и инфраструктура.

Въпрос: Вече има няколко организации, фокусирани върху развитието на модерна София. Няма ли излишно да се конкурирате?
Отговор: Трябва да се научим да се конкурираме, но и да се кооперираме, да споделяме и да работим заедно. „Икономиката на споделянето“ е в основата на бизнес моделите, заложени в съвременните интелигентни градове.

Въпрос: В света има много примери за интелигентни градове (Smart cities), но кои за вас са най-знакови, кои биха могли да са еталон за нас?
Отговор: В Европа има много примери за такива градове - Виена, Сантандер, Валенсия, Антверпен, и много други. Виена е водеща и в друга глобална инициатива и мрежа, свързана с концепцията за „град на знанието“, в която са включени Женева, Сингапур, Сидни, Дубай. Вече имаме плодотворно сътрудничество с Виена чрез Клъстер София град на знанието.

Въпрос: А всъщност технологично къде сме ние?
Отговор: Време е да се създадат условия технологичните фирми в България да разработват интелигентни решения за София и за други градове.
Ясно е, че технологиите ще продължат да променят населените места. Как да проектираме „дизайна” на нашите градове, на които технологиите ще придават съвсем нов облик?
Процесът на създаване на интелигентен град минава и през създаване на нормативна база, която да изисква всеки по-голям инфраструктурен проект да включва технологична инфраструктура за интелигентен град, а всеки проект за нова сграда да предвижда и сградна автоматизация. Гражданите трябва да се разглеждат не като „крайни потребители“, а по-скоро да са като част от екипа на разработките.

Въпрос: Има ли стимули в България да се правят иновативни решения за интелигентни градове? Къде те биха намерили приложение?
Отговор: Все още няма достатъчно стимули за внедряване на иновативни решения за интелигентни градове както от страна на публичната администрация, така и от страна на бизнеса.

Въпрос: Вие сте част от няколко стартиращи компании, които разработват полезни технологични решения. Представете ги накратко.
Отговор: Аз участвам в технологична фирма от повече от 20 години, създали сме и няколко нови стартъпи, които работят в областта на интелигентните сгради и интелигентните велосипеди. Имаме готовност и за реализация на иновации в областта на интелигентната медицина, екологията, транспорта и киберсигурността.

Въпрос: Имаме ли капацитет тук да създаваме ноу-хау и конкретни разработки за интелигентно управление на градовете, които да предлагаме зад граница?
Отговор: Бизнес моделът на градовете, които са включени в мрежата „Отворени и гъвкави интелигентни градове“, предполага да се създаде отворен пазар на решения за интелигентни градове, т.е. всяко решение да се превърне в продукт и да може да се маркетира и продава. Вече имаме контакт с ръководителите на тази инициатива и обсъждаме възможностите за включване на София и на други български градове.

Въпрос: Българските общини ще узреят ли скоро за публично-частни партньорства за интелигентни градове, за прозрачни търгове за въвеждане на иновативни решения за управлението на градовете?
Много скоро трябва да се приеме регламент за обявяване на предкомерсиални публични търгове за иновативни решения, което е едно от условията за създаване единен европейски цифров пазар. В противен случай ще продължи практиката да се създават системи за електронни услуги за милиони левове, които почти никой не използва.

Въпрос: Как си представяте София след 20 години? Ако зависи от вас, кои конкурентни предимства на столицата бихте развили?
Отговор: Не си представям София като компютърна система от типа Big Brother, а по-скоро като град, в който гражданите живеят природосъобразно, имат необходимата сигурност, работят ефективно, имат добро образование и активен социален живот, имат достъп до културни събития. Какви ще са технологиите тогава - бъдещето ще покаже. Най-важното за мен е гражданите да имат активно отношение към развитието на своя интелигентен град. Разбира се, бих заложил на знанието - знанието се превръща в най-ценния капитал, а в София има значителна концентрация на академични звена и компании.

 


Децата в дигиталната ера

Автор: УНИБИТ

QED (QualityinEducation – Качество в образованието) традиционно се провежда под патронажа на Българската национална комисия на ЮНЕСКО.

Първото издание на събитието се проведе през 2011 г. под заглавието “Re-designing Institutional Policies and Practices to Enhance the Quality of Education through Innovative Use of Digital Technologies” и с финансовата подкрепа на проектите по FP7 SISTER и Fibonacci.

Оттогава събитието се провежда редовно след всеки EDUsummIT, представяйки резултатите от глобалния форум с цел положително въздействие върху образователните системи на местно, регионално и международно ниво.


Речник на София град на знанието

Д.Христов -

Зам.Председател на УС на Клъстер София Град на знанието

Нуждаем се от общ език - речник на София град на знанието. Щом ще работим заедно за създаване на град на знанието трябва да разбираме нещата по един и същ начин за да комуникираме ефективно и провеждаме диалог. По-долу всеки заинтересован ще намери кратки и общоприети дефиниции на 12 ключови термини и понятия, необходими за работа в клъстера.


ЛИНГБИ - Град на знанието в Дания

Димитър Христов  - Зам. Председател на УС на Клъстер София град на знанието.

В процеса на инициативата „Клъстер София - град на знанието” постъпиха много запитвания какво е това град на знанието и бяха изразени съмнения, че подобен проект може да представлява интерес за публичните власти и за реалния бизнес в София. 

Стана ясно, че нашите отговори и дефиниции, които давахме на желаещите да знаят повече за концепцията за градове на знанието все още не се разбират достатъчно добре. Някои ги смятат за прекалено научни и абстрактни, други пък не виждат прекия си бизнес интерес от реализацията на подобни проекти.


Последни новини

© 2021 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image