Блог публикации

В процеса на инициативата „Клъстер София - град на знанието” постъпиха много запитвания какво е това град на знанието и бяха изразени съмнения, че подобен проект може да представлява интерес за публичните власти и за реалния бизнес в София. Стана ясно, че нашите отговори и дефиниции, които давахме на желаещите да знаят повече за концепцията за градове на знанието все още не се разбират достатъчно добре. Някои ги смятат за прекалено научни и абстрактни, други пък не виждат прекия си бизнес интерес от реализацията на подобни проекти. Това ме стимулира да намеря, обработя и публикувам тази кратка статия, която е по-скоро представяне на казус за подобен проект, реализиран в друга европейска страна. Смятам, че показването на добрите практики е най-добрия начин за аргументиране и обяснение на дадена концепция и може да окаже по-силно въздействие дори и от най-задълбочените учебни помагала или публикации.

Димитър Христов
Зам. Председател на УС на Клъстер София град на знанието.

 

ЛИНГБИ - ГРАД НА ЗНАНИЕТО И УРБАНИСТИЧНОТО РАЗВИТИЕ

Казусът е за град Лингби (Lyngby-Taarbæk) - малък 52 хиляден град в Дания от състава на столичната метрополия Копенхаген, който може да се разглежда и като неин отделен квартал.
Инициативата, която по-късно прераства в проект Лингби - град на знанието и урбанистичното развитие (Lyngby-Taarbæk City of Knowledge and Urban Development) е частна асоциация, представляваща уникално публично-частно партньорство между фирми, научноизследователски и образователни институции, публични власти, жилищни асоциации и граждани, създадено с цел да осигури и гарантира устойчив икономически растеж и развитие на града. Сдружението си поставя ясна и категорична цел: Да допринесе град Лингби да се развие и превърне в един от водещите европейски университетски градове с най-добрите условия за научни изследвания, обучение, бизнес и предприемачество. Сдружението успява да създаде подходящи атмосфера и условия за постигане на всеобхватно градско развитие. Зоната за студентските общежития (кампус) и центърът на града се включват в проект за разрастващ се бизнес център с разкриване на нови предприятия, нови жилищни и образователни съоръжения и за реализация на инфраструктурни проекти, създаващи условия за последващо ускоряване на развитието на града. Преследва се целта да се превърне град Лингби в процъфтяващ интензивен иновационен район, развиващ се около съществуващите кампус и Датски технически университет (DTU).

Към момента Градът на знанието е изградил своя международен профил и се е превърнал в център за работа на международни специалисти и учени, разполагащ с нови, атрактивни възможности за жилищно настаняване, международни събития и жизнен търговски живот. Създаденото партньорство е осигурило включване в редица професионални международни мрежи, които сами по себе си зараждат нови партньорства и генерират нови проекти. Получило се е уникално партньорство в триъгълника на знанието (бизнес, наука и образование), което заедно с подкрепата на публичните власти подготвя почвата за по-лесно откриване и реализация на решения за интелигентен град (smart city). Тези решения ще направят града и целия район още по-привлекателен за бизнеса, по-добър за гражданите и по-гостоприемен за пристигащите датски и международни студенти, специалисти и техните семейства. Благодарение на концепцията за Град на знанието този малък град, квартал на Копенхаген се превръща атрактивно и добро място за инвестиции, работа и живот.

ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА

Частното сдружение Лингби - град на знанието и урбанистичното развитие е основано на 23 януари 2012 г. Членовете му имат ясна визия как трябва да се развива този град за да се превърне в един от водещите университетски градове на знанието в Северна Европа. Осемте учредители на сдружението са инженерно - консултантската компания COWI, телекомуникационна компания Danica, Датския технически университет, компанията Haldor Topsoe, Жилищната асоциация Лингби, Общината Лингби, компанията Pihl & Søn и Консорциума Град на талантите. Малко преди основаването на сдружението инициаторите му извършват задълбочен предварителен анализ със широкото участие на местните общности, създават работна група и организират първите социални мрежи за града на знанието.

През май 2012 г. сдружението се институционализира - създава се секретариат, избират се изпълнителен директор и ръководител на проекта. Секретариатът се установява в съществуващия Научен парк Scion в Датския технически университет и започва да набира нови членове. Първият нов член става компанията Johannes Fog, а към края на 2012 г. членовете са вече 13 на брой. Още от самото начало Градът на знанието успява да постигне извънредно голяма активност в социалните мрежи и се включва в редица поддържащи проекти и инициативи, като Лагер за иновации в знанието и английски езикови групи в местните детски занимални и домове.

През 2013 г. проектът за градско развитие набира скорост и амбициозната стратегия за създаване на Град на знанието е вече публично демонстрирана. В резултат, такива компании от индустрии базирани на знанието като Microsoft, Maersk Drilling & Maersk Supply Service, Cphbusiness и Visma Consulting обявяват намерението си да преместят своите работни помещения в сърцето на града, привличат към университета 1 000 студенти и откриват около 1 800 нови работни места. Същата година Градът на знанието за пръв път участва в конференция за недвижими имоти MIPIM в Кан, а националните медии започват да обръщат все по-голямо внимание на потенциала, който носи подхода за градско развитие на град Лингби. Успоредно са осъществени проекти като откриване на новата учебна година в центъра на града, събития посветени на международните специалисти и студенти в града , проекта Споделен град, Ден на науката, провеждане на работилници за малки и средни предприятия и създаване на мрежа за малък и микро бизнес. В края на годината сдружението Лингби - град на знанието вече наброява 40 членове.

През 2014 г. Градът на знанието стартира с пилотен проект за наставничество на придружаващите съпрузи на международните специалисти, работещи в Лингби и окончателно оформя провеждането на ежегодния празник за започване на новата учебна година. Стартира се проект Biketown Showdown в помощ на студентите в града, по който са осигурени 50 използвани велосипеди на много ниски цени. В сътрудничество с града на знанието действащата търговска асоциация в града осигурява на 10 000 студенти талони с отстъпки за пазаруване в нейните търговски обекти. Съвместно с Датски техническият университет се провежда 24-часов хакатон за стартиращи предприятия на тема Големи бази данни (на база на общински данни), което отчасти довежда до създаване на успешната стартираща компания Sunmappe и потвърждава взаимния интерес в използването на интелигентни бази данни. Създава се и Мрежа за училище и образование и всички образователни институции в града, участващи в консорциума Град на талантите се присъединяват към града на знанието като отделни негови членове. Така броя на членовете на сдружението през 2014 г. става 64. Междувременно същата година се извършва нов анализ на ситуацията, преразглеждат се първоначалната визия и цели за развитието на града за периода до 2020 и се предприемат необходимите усилия за витализиране на социалните мрежи.

През 2015 г. се случват интересни и важни събития в помощ на проекта. Под влияние на активността и плана на Града на знанието компания Novozymes обявява построяване на нов Иновационен кампус и учебен център в непосредствена близост до Техническия университет. Провежда се конференция за развитието на град Лингби с участието на гост-лектор от Силиконовата долина, на която освен членове на сдружението са поканени инвеститори и разработчици. Междувременно Датският технически университет основава фондация за жилищно настаняване, чиято цел е осигуряване на допълнителни жилища за студенти и научни работници. Общината обявява планове за изграждане на студентски жилища в центъра на града. Започват нови проекти: платформа за насърчаване на сътрудничеството между училища и бизнес, свободно време в град Лингби, международен ден и семинари за малки фирми. Града на знанието разработва програма за кариерно консултиране и менторинг на съпрузите, придружаващи живеещите и работещите в Лингби чуждестранни специалисти и научни работници, а първият двегодишен проект по тази програма бива подкрепен от Фондация Индустрия. Същевременно градът на знанието се присъединява към консорциума Живот в Лингби, както и се включва в изпълнението на такива регионални проекти като Голям Копенхаген и Голям Копенхаген - от наука към бизнес.

През 2016 г. Градът на знанието се фокусира върху консолидиране на съществуващи проекти и отчасти и върху разработването на нови проекти като Smart City и Science Festival. Освен това първоначалните стъпки за интелигентни решения на ниво град бяха предприети под формата на стартиране на проект Smart City Hub към Skylab (Датски технически университет) и на проект за Интернет на нещата. По отношение на допълнителните жилища публично се обявяват амбициите за създаването на 675 нови обекти, включително студентски жилища в Соргенфри и се предприемат първи стъпки за изграждане на общежитие Hempel в Датския технически университет. Градът на знанието засилва усилията си за стартиране на нов уебсайт и платформа на сдружението с информационен бюлетин и концентрира усилията си върху социалните медии. След четири години пребиваване в научния парк в Датския технически университет, секретариатът се премества в наскоро обновената офис сграда Workstation. Броят на активните членове в сдружението през 2016 г. става многократно по-голям. По време на петгодишния юбилей от създаването на Лингби - Град на знанието през януари 2017 г. в сдружението вече има над 70 активни членове.

Това е историята за създаване и развитие на едно сдружение, от което членовете му и публичните власти извличат голяма полза, а в резултат гражданите получават по-добро място за живеене и перспективи за личностно развитие. От краен квартал на Копенхаген Лингби се превръща в град на знанието и един от най-атрактивните за инвестиции градове в Дания. Някои вече го наричат "Силициевата долина на Дания".

Днес град Лингби чрез сдружението Лингби - град на знанието има амбициозни, но реалистични визия и цели:

  • Да стане един от водещите научни центрове в Европа и университетски градове със световно ниво на научни изследвания и образование;
  • Да бъде център за развитие на бизнес клъстери с интензивно познание;
  • Да е международен център за работа, култура, търговия и градски живот;
  • Да бъде жива лаборатория за устойчиво градско и бизнес развитие.

Клъстер София град на знанието си е поставил за цел да подпомогне процеса на трансформация на град София, столицата на България от класическа териториална административна единица в град на знанието.

В резюме ползите от реализацията на подобна амбициозна цел могат да бъдат изброени по следния начин:

  1. В градовете на знанието се създава икономика базирана на знания, която е глобален феномен с пряк ефект върху самите градове, избрали да следват този преход на трансформация;
  2. Постига се мултиплициращ ефект - привличат се и се задържат таланти и организации, което създава устойчив капацитет за последващо привличане на таланти и организации;
  3. В градовете на знанието нараства капацитета на местната икономика да привлича и внедрява иновации и най-новите технологии във всички сфери на живота;
  4. Увеличават се възможностите на общинските управи на градовете за намиране на решения на проблеми, които не са били решени с десетилетия в областта на транспорта, екологията, енергийната ефективност, достъпа до услуги за населението, здравеопазването и много други;
  5. За непрекъснато увеличаващото се население в градовете, което е необратим процес, се подобряват възможностите за намиране на добре платени работни места, изискващи знания и висока квалификация;
  6. За предприятията в градовете на знанието се създават условия за много по-добър достъп до веригата на доставка, нови пазари и за намиране на инвеститори;
  7. Сами по себе си индустриите на знанието, с които се отличават добре развитите интелигентни градове, създават допълнителни възможности за развитие на останалите индустрии и са източник за генериране и внедряване на непрекъснати иновации. Ефектът от отворените иновации в градовете на знанието е много силен;
  8. В градовете на знанието се стимулира развитието на предприемаческа култура, която е предпоставка за появата на организации трансформиращи местните икономики и предприятия от локални в глобални играчи на световната карта.

Кое лежи в основата на създаването на Градове на знанието?

  • Икономиката на знанието е най-бързо растящия сегмент на глобалната икономика, създаваща работа и условия за здравословен и пълноценен живот на гражданите си;
  • Градoвте на знанието сa клъстери от бизнеси и институции, които са интегрална част от Икономиката на знанието. Те се ползват от ефекта на клъстеризацията и на съществуващата икономика на знанието;
  • Градовете като София , които имат уникална екосистема за страните си, които са най-големите за съответните страни икономики, които разполагат с най-голямата научна, образователна и социална инфраструктура отговарят в най-голяма степен на изискванията за реализация на подобен проект;
  • Такъв проект може да интегрира направеното до момента с най-новите тенденции в развитието на интелигентни градове на базата на съвременните технологии и дигитализацията;

Какво трябва да се знае за един град на знанието?

  • Градът на знанието е урбанистичен и развоен проект, целящ да подпомогне преминаване към икономика на знанието;
  • Макар и да е самостоятелен проект, целящ привличането на таланти и инвестиции, градът на знанието е част от по-широка информационна и иновационна екосистема;
  • Проектите развити в съществуващи екосистеми, такива като Seoul Media City, Orestad (Copenhagen), the East Cambridge cluster (Boston) имат значително по-голям успех и оказват по-голямо влияние върху общността от проекти за градове на знанието на зелено, като например Masdar (Abu Dhabi).
  • Проектите за градове на знанието на зелено са по-принцип рискови и капиталоемки, изискват сериозни инвеститорски обединения, привличане на рисков, институционален и банков капитал.
  • Макар градът на знанието да е относително ясна концепция не съществува единен и универслане модел за следване. Процесът на трансформация на един град в интелигентен град или в град на знанието е уникален и неповторим процес зависещ от многобройни и разнообразни фактори.

Кои са ключовите принципи?

Градът на знанието е клъстер на икономика на знанието. (Dennis Frenchman - MIT и M. Porter – Harvard) и следва следните ключови принципи:

  • Икономия на агломерацията - институциите на знанието се възползват от близостта си и струпването на бизнеси и подкрепят информационния поток между секторите и съвместната дейност;
  • Екосистема на знанието - търси се баланс между НИРД и бизнес приложенията; необходими са различни видове играчи – образователни организации, R&D, институции, предприятия, предприемачество.
  • Работа в реално време - по-близка интеграция на базовите дейности и поддържащите съоръжения;
  • Градско местоположение - Клъстерите, базирани на знания, се формират или преместват в града или в крайградските територии, за да се възползват от гъстотата (струпването на едно място) на основните играчи и на качеството на живот в градската среда.

 

Димитър Христов
Зам.Председател на УС
Клъстер София град на знанието

 

 


"Управление на знанията в МСП" - автор Димитър Христов , Управител на ХИРОН - Мениджмънт консултинг ООД. Фирмата членува в Клъстер София град на знанието

 Abstract

Although the knowledge based economy is perceived a modern concept and the Knowledge Management (KM) is treated as a critical factor in the development of sustained competitive advantage, the entrepreneurs are still not used to the tools and techniques for management of the knowledge within their companies. The SMEs are usually complaining about lack of trained personnel, missing market data or new technologies information, which is a clear signal for the necessity of organized approach in management. It is important to note that certain Knowledge Management techniques and methods have already been developed, but they were usually directed to the large companies and organizations with sophisticated structures. Thus, using the existing KM tools, SMEs have to cope with three main barriers: lack of technical infrastructure and skills to use it, strict toolkits, which don’t take into account the internal non-formal communication process within the small companies and time limits that exclude the possibility for quick return on investment.

Още в началото на 15 в. прочутият английския философ Франсис Бейкън, казва че „Знанието е сила” и векове след това е прието да се счита, че той говори за знанията и уменията на отделния човек. Това най-вероятно е самата истина, но далеч не изчерпва потенциала на това твърдение. Едва сега, почти четири века по-късно и на светлинни години от тогавашната икономическа теория, специалистите в областта на фирменото управление започват да осъзнават как бъдещето на различните организации зависи в голяма степен и от умението „капитала от знания” да се използва и управлява ефективно.

Интересът към този дял от мениджмънта, наречен „управление на знанията” (УЗ) се разраства в последните години на 20 век заедно с усложняването на новите високи технологии - разработване и въвеждане на лесно достъпни компютърни мрежи, Интернет, средствата за комуникация базирани на мобилните технологии и т.н. В резултат от настъпилия „комуникационен бум” само за няколко десетилетия беше достигнато качествено изменение във възприемането на света като цяло, включително и на общата икономическа теория, което накара Питър Дракър преди десетина години да обяви новата ера на „човека на знанията” и накара всички останали да говорят за глобализацията като неизменен процес. Благодарение на новите технологии започнаха промени в обществената структура, които макар и очаквани, са носители на не малко подводни камъни по отношение на икономическите субекти.

Увеличава се гъвкавостта и специализацията в обществото, а все по-голяма част от хората споделят принципите на индивидуализма и свободния избор по отношение на традиционните социални, религиозни и идеологически схеми. В икономически аспект се наблюдават интересни промени в потребителските пазари, които вече се управляват от един добре информиран потребител. Предприемаческата култура и дребния бизнес получават по-високо одобрение от обществото от когато и да било до този момент, а международния бизнес се поощрява и подпомага.

Резултатите са налице - международна икономика на знанията, базирана на бързото темпо на смяна на технологии и научни открития.

Какво трябва да очакват различните бизнес организации и особено малките и средни предприятия от околната среда в бъдеще – все по-диверсифицирано търсене, резултант на „по-капризния” информиран потребител, нарастващ интерес към репутацията, марките, дизайна и удобството, към следгаранционния сервиз и поддръжка. С няколко думи - усложнение на съществуващите фактори за успех. Разбира се, подобно опростено възприемане на икономическата ситуация не може да покрие всички проблеми области или да претендира за разрешаването им, но е в състояние да даде сигнал за необходимостта от по-добро разбиране и използване на фирмените (или личните) организационни, маркетингови, технологични възможности.

Накратко - повишеното внимание към управлението на знания във фирмите е резултат от настъпилите в последно време промени в следните две области:

  1. На практическо равнище - осъществен е преход от индустриална икономика към икономика базирана на знания, в която вече осезателно доминират предприятията, движени от знания и отраслите ползващи с голям интензитет информация.
  2. На теоретично равнище - популярност придобиха т.н. ресурсен, основан на знанията модел за развитие на бизнеса и разглеждането на фирмите като самообучаващи се организации.

Знанието в една организация е един от методите да се преодолее усложнената околна среда и проблемите, които могат да възникнат в последствие. То е основен фактор, които разграничава предприемача от конкурентите му, спомага за подобряване на организационната среда и като резултат може да даде светлина по иначе неясни или сложни за разбиране въпроси.

Какво е знание?

Знанието не е информация. Това мнение се споделя от повечето учени работещи в областта на УЗ, включително и от двама от по-известните – Нонака и Такеучи от японския университет Хитотсубаши, в книгата им “Концепцията ‘ба’: поставяне на основа за създаването на знания” („The concept of ba: building a foundation of knowledge creation”, 1998, California Management Review, Vol.40, No.3, pp.40-54). Тяхната теория определя знанието като нещо неуловимо, което живее в споделена среда (умствена, телесна или виртуална); възможно е то да бъде отделено от тази среда и записано на материални носители (документи, отчети, книги, статии, процедури, бази данни, филми и т.н.) и в този си вид представлява информация.

Сходен подход представя знанието като средство, което дава възможност информацията да бъде управлявана. Приема се, че знанието е резултат от редица фактори като - опит, умения, култура, личност, усещане, интуиция, а Беиджърс условно разделя тези фактори на три групи: информация, капацитет и поведение.

Друг принцип е разделянето на знанията на „явни” и „неявни”. Тяхното разбиране лежи в основата на разграничаването на два процеса – процеса на управление на знания и процеса на управление на информация. „Явни” са тези знания, които могат да бъдат описани с думи и да бъдат регистрирани и съхранени на някакъв информационен носител. Очевидно е, че процес на управление на информация има тогава, когато фирмите работят именно с този вид знания. „Неявни” са тези знания, които не могат да бъдат описани с думи. За да бъде пълен процеса на управление на знания, той трябва да разглежда както явните така и неявните знания, но трябва да се има в предвид, че макар двата вида знание да съществуват във всяка една организация, то размера й често определя, кое от двете е ключовия елемент. Използването на мощни информационни ресурси и големи обеми „писани” знания като цяло не е достатъчно за постигане на ефективност и продуктивност на една система за управление на знания в една фирма.

В контекста на големината (размера) на фирмите и управлението на знанията би могло да се изведе една важна закономерност – колкото фирмата е по-голяма толкова по-трудно се управляват неявните знания и толкова по-лесно се управляват явните такива. Обратното, с намаляване на размера на фирмата намалява и степента на използване на явните знания и нараства важността и степента на ползване и управление на неявните знания. Всъщност постигането на оптимален баланс между явни и неявни знания е в крайна сметка най-важната задача на една система за управление на знанията във всяка фирма.

Неявните знания - източник на конкурентно предимство за бизнеса

Важно стратегическо предизвикателство при управлението на всяка фирма, независимо от това дали тя е голяма корпорация или МСП е възможността и способността на мениджмънта да открие и използва факторите за създаване на устойчиво конкурентно предимство за фирмата. Наличното или създаваното знание безспорно е един от тези стратегически фактори, като все по-голямо внимание се обръща предимно на неявното знание като източник на конкурентно предимство. За разлика от явните знания неявните, неописани с думи знания не могат да се документират, но в същото време са дълбоко и неразривно вплетени в практиката на фирмите. Тази практика често наричаме «корпоративна култура». Неявните знания включват в себе си взаимоотношенията между хората, нормите на поведение, общоприетите ценности и стандартните оперативни процедури. Доколкото тези знания трудно могат да бъдат детайлизирани, копирани и разпространявани те стават източник на устойчиво конкурентно предимство на фирмите. Все повече успеха или неуспеха на една фирма се свързва със способността или неспособността на нейните мениджъри да използват наличните и създаваните във фирмата неявни знания в комбинация с явните знания. Доколкото тези неявни знания не лежат на повърхността, те са добре защитени от копиране от страна на конкурентите на фирмата и те не могат да се възползват от тях, освен ако не привлекат съответните ключови специалисти от самата фирма.

Управление на знанията

Специалистите по „управление на знанията” считат знанията за основен ресурс на модерната организация, но сред тях няма единно определение на този термин. Той се използва за означаването на широк кръг от дейности свързани с многобройните практики и методи за организация на генерирането, събирането и разпространението на знания, както и за всички други свързани с организацията на самото предприятие. Все пак една от широко разпространените и приети от различни световни организации „работна дефиниция” за управление на знанията гласи, че „управлението на знаниятае въздействие върху няколко критични точки за адаптацията, оцеляването и компетентността на една организация, изправена пред постоянните промени на околната среда. В този смисъл процеса на управление на знанията търси синергията между обработката на информация, възможностите на информационните технологии и, разбира се, човешкото умение за намиране на нови творчески решения”. С по-прости думи управлението на знанията търси възможностите за максимално и ефективно използване на наличното знание в една организация, създавайки по този начин нови знания".
Съществуват различни подходи за изследване на знанията в една организация и определяне на най-ефективния начин за използването й. Например според изследване на МакАдам и Рейд (2001) има четири ключови сфери, върху които да се построи ефективното управление на знанията: дефиниране и изграждане; овеществяване; разпространение и ползи от знанията.

Обикновено при управление на знанието се разглеждат следните основни стъпки (Беиджърс, 2000):

  • Определяне на необходимото знание - това е може би елемента, без който трудно би могло да се извърши какъвто и да е процес на управление;
  • Определяне на наличното знание - отново, важното е да се определи фактическото състояние на организацията, което ще позволи преминаване към следващата стъпка;
  • Определяне на липсващите знания;
  • Разработване на знания - трябва да се посочат възможностите на фирмата сама да организира и придобие липсващите, но имащи силно влияние, знания;
  • Придобиване на знания - съществуват случаи, в които за една организация е невъзможно сама да разработи необходимите за подобрение на дейността си знания и тогава е редно да се помисли върху начините за придобиването им;
  • Запазване на знанията - под което се разбира вече придобитото знание да бъде така систематизирано и поставено, че да бъде достъпно за всички в определени моменти от цикъла на дейността;
  • Споделяне на знания - един от критичните моменти, особено що се отнася до МСП, тъй като тяхната дейност в редица случаи зависи от малко на брой високо квалифицирани служители, без които фирмата би имала проблем в дейността си, ако не и за самото си оцеляване;
  • Използване на знанията - основна точка за ефективното управление на знанията е те да бъдат използвани по най-добрия начин, задължение на ръководството на всяка фирма е да подпомага и стимулира доколкото е възможно този процес;
  • Оценка на използваното знание - логично е да се очаква, че система с подобна сложност трябва да бъде оценявана. Тук е редно да се затвори кръга и направената оценка да послужи като метод за определяне на необходимото и съществуващо знание.

Тъй като в тази статия разглеждаме въпроса за управление на знанията в МСП трябва да споменем и не по-малко интересната логическа структура изработена от Лим и Клобас (2000), която класифицира дейностите (факторите) за осигуряване на ефективно управление на знанията в тези фирми.

1. Баланс между необходимостта от знания и разходите за неговото придобиване – откриването на необходимост и липси от знания и решаването на този проблем има различна тежест при големите предприятия и при МСП. Малките организации обикновено разполагат с минимален бюджет (ако изобщо е предвиден такъв) за придобиване на знания и съответно това води към силно избирателен подход – решението какво точно да се придобие обикновено е въпрос на дълги преговори, вътре и извън фирмата;

2. Степен, в която знанието е постигнато благодарение на външни фактори - обикновено тя е далеч по-висока от тази на придобитото по вътрешен път знание и по тази причина организацията трябва да следи постоянно външната среда за най-удобните изгодни схеми за придобиване (наемане на нови служители, ползване на консултантски услуги и др.). Това важи в по-голяма степен за МСП, където липсата на достатъчно персонал (капацитет) води до по-трудно придобиване на вътрешни знания, отколкото при големите фирми, което трябва да бъде компенсирано по някакъв начин.

3. Вътрешно-фирмени методи за обработка на знанието - адаптирането на получените от вън знания е ключов проблем при малките фирми, тъй като то трябва да отговаря на специфичните особености на конкретния бизнес. По тази причина е необходимо мениджмънта на фирмата да подпомага, в рамките на възможното, процесите на учене и експериментиране сред персонала.

4. Съхранение на знанието – този фактор се използва и в малките и в големите предприятия, но трябва да се има в предвид, че докато големите имат бюджет и са склонни да купуват и организират сложни системи за вътрешна комуникация, то това не важи за МСП. Те се нуждаят от по-опростени и достъпни модели за съхранение, за да се избегне загубата на опит и знания, когато напусне ключов служител.

5. Използване и внедряване на знанията в организацията – в този елемент биха могли да бъдат включени всички проблеми присъщи на коментирания проблем за съхранението и още повече, когато фирмата не разполага с работеща система за споделяне и разпределяне на знанията. В този случай обикновено знанието е „неявно” и се държи от малко на брой ключови служители. Добрата организационна култура и доверие сред персонала на предприятието би могъл да намали евентуалните проблеми възникнали благодарение на липсата на адекватна система за споделяне на знанията, но това зависи изцяло от работата на мениджмънта.

6. Внимание към човешките ресурси по отношение на знанията и коментираните процеси – на практика за МСП това означава, че за успешното управление на знанията е необходимо хората да бъдат управлявани добре. Проблема отново се състои в липсата на необходимия капацитет, в крайна сметка управителите на МСП, често еднолично или със съвсем малко помощ се грижи за фактора „човешки ресурси.

Защо е необходимо да се управляват знанията в малките предприятия?

Макар и повечето мениджъри да са съгласни, че управлението на знанието в техните предприятия да е извънредно важен процес, малко от тях биха могли да обяснят достатъчно ясно каква ценност за фирмата им се създава чрез това управление или как по-точно се създава самообучаваща се организация. Както бе посочено по-горе в повечето малки фирми знанията съществуват не в документите, а по-скоро в индивидуалното или колективното съзнание. Често те са интуитивни и не могат да се опишат с думи за да представляват сами по себе си някаква ценност. Такива знания лесно могат да се загубят, когато един или друг служител във фирмата я напусне. Често става така, че съществуващите знания не се използват тъй като не се интегрират в самата бизнес дейност. Те съществуват под формата на индивидуални гледни точки и не са организирани за създаване на колективен (групов) разум и начин на мислене.

Ефективно използване на силата на знанието

Непрекъснатото обучение - това е една от най-важните компетентности, необходима за всяка организация, която иска да оцелее и да се развива в новата, основана на знания икономика. Пазарните лидери постоянно поставят пред себе си цели свързани с обучението, непрекъснато се обучават как да правят изделията си все по-добри и постоянно разпространяват тези знания вътре в своите фирми. Обучението става катализатор за развитие и източник на интелектуален ресурс за създаването на устойчиво конкурентно предимство за съответната стопанска организация. Организациите, които се базират на знания създават своето устойчиво конкретно предимство с помощта на непрекъснато обучение - индивидуално и колективно. При тези организации, в които системата за управление на знания е развита, в самия процес на обучение на служителите се осъществява и обучение на самата организация. Промените в отношенията между хората в организацията водят и до промени както във формалните така и в неформалните правила, определящи поведението на цялата организация. Главната задача при внедряване на система за ефективно управление на знания се състои в това, че едновременно с повишаването на потребителската ценност, създавана от бизнес дейността се подобрява и процеса на обучение и се оптимизира управлението на организационната промяна.

Разпространение на информацията за постиженията и за неуспехите

Един от основните двигатели на иновационния процес е разпространението на информация за постиженията. От друга страна информацията за неуспехите в определена степен също е важна доколкото хората могат да се учат от лошите практики и да избягват подобни грешки в своите последващи действия.

Промяна в поведението като стартова точка

Основна пречка в процеса на обмяната на знания са самите хора. Една ефективна програма за управление на знанията включва в себе си и програма за промяна на манталитета и поведението на служителите във фирмата включващо всичко необходимо за този компонент, а именно: патронаж от страна на висшето ръководство, система за комуникация, връзката източник - посредник - цел, а също така и система за стимулиране. Основната задача на тази програма е да промени поведението на хората по такъв начин, че да се отстранят бариерите стоящи на пътя на обмяната на знания.

Синергия при управление на знанията

Извънредно бързото нарастване на знанията и скоростта им на разпространение поставя фирмите в ситуация, при която те трудно могат да се задържат на върха на знанията във всеки един отрасъл. Съвременната икономика обаче щедро възнаграждава не само тези, които създават нови знания, но и тези които умеят да откриват и ефективно да интегрират тези знания в системата си за управление. В тази връзка нараства и ролята на т.нар. крос-функционални експерти. Такива експерти и консултанти се нуждаят от инструменти за измерване и оценка на съществуващата система за управление на знанията като средство за подобряване на конкурентните предимства на фирмите чрез разработване и внедряване на мерки за подобряване на системата за управление на знанията.


Последни новини

© 2019 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.