Image

Всички новини

Глобалните индекси на България

Глобалните индекси на България

Димитър Христов, Управител на ХИРОН – Мениджмънт консултинг, член на Клъстер София град на знанието

Неотдавна на сайта на групата европейски експерти по финансови инструменти, към която принадлежа и аз (www.opic.biz), публикувах кратка статия за успеха на България, измерен чрез няколко интересни международни индекса.

 

Да пишеш за успехите на страната си, в ситуация, когато всички се надпреварват да застанат в удобната позиция на критици на всичко, което заедно сме постигнали по време на тежкия преход, въпреки наследството, предубежденията и геополитическото си положение, е меко казано неизгодно. Като член на Клъстер София град на знанието обаче упорито смятам, че именно знанието е този ресурс, който добре управляван ще направи успехите ни по-видими и по-категорични. За да разбереш дали страната ти е във възход просто трябва да можеш да видиш голямата картина в нейната динамика и да направиш опит за сравнение с другите страни по света, използвайки обективни показатели.

Както и да ни се иска да оценим сегашната ситуация в страната, според политическите си пристрастия или личното си финансово положение, каквото и да е усещането на българите (за все по-голяма бедност и несправедливост), няма как да си затворим очите за оценките, които се формират далече от нашите пристрастия и субективни възгледи. Става дума за двата глобални индекси, които дават възможност за независима оценка на състоянието и напредъка на една икономика чрез сравнението й с останалите по света. Те се правят от много години все по един и същи начин.

И по двата индекса през последните няколко години страната ни прави безапелационен напредък, въпреки действията или бездействията на политиците и въпреки нашето отрицателно настроение. Това са Глобален иновационен индекс на Cornell University, INSEAD and WIPO и Глобален индекс за конкурентоспособност (ГИК) на Световния икономически форум (World Economic Forum).

Каква е класацията на България по Глобален иновационен индекс от общо 140 страни: От 74 място през 2009 г. страната ни скача на изключително доброто 39 място през 2015. Ще се досетите ли защо? Близко е до ума. Ето как е вървял този процес през годините : 2009 (74), 2010 (49), 2011 (42), 2012 (41), 2013 (41), 2015 (39). Повтарям, че методиката и участниците в класацията са едни и същи. За справка: www.globalinnovationindex.org. Тук е мястото да спомена още, че въпреки, че в ЕВРОПА страната е класирана в групата на т.н. “плахи иноватори”, според този индекс, България е на 26 позиция от изследваните 39 страни в Европа. След България са много страни членки и кандидат-членки на ЕС в т.ч.: Хърватска, Унгария, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Украйна.

Да погледнем класацията и напредъка на България по другия важен индекс , а именно Глобален индекс за конкурентоспособност (ГИК), който обхваща общо 148 държави. От 73 позиция през 2011 г. страната се придвижва на 54 позиция. Ето как става това по години: 2011 - 73, 2012 - 62, 2013 - 57, 2015 - 54. Отчетлив и категоричен тренд на подобрение. Ето и източника: http://reports.weforum.org/global-competitiveness-report-2015-2016/competitiveness-rankings/. Можем да видим, че много "по-богати " европейски държави са с по-лош индекс от нас, например Словения - 59 позиция, Унгария - 63, Словакия - 67, да не говорим за Сърбия - 94 позиция, Албания - 93, Хърватска - 77, Черна гора - 70 и т.н.

Така се получава, когато се гледа цялата картина, защото както се казва в една древна китайска поговорка: “взирайки се в дървото пред теб, не виждаш гората зад него”. Ето и показателите, по които според този индекс страната ни е на предни позиция в света: търговски тарифи - 5 място; скоростен Интернет - 11 място, правна защита при кредитиране - 11 място, защита на чуждестранните инвестиции - 14 място, процедури за старт на бизнес - 22 място, дял на експорта в БВП - 22 място, държавен дълг - 27 място, ниво на корпоративните данъци - 29 място, участие на жените в труда - 34 място.

Тук е и мястото да посоча най-лошите ни показатели. Ето три от тях, които аз смятам,че са особено показателни за обществото ни като цяло. Това са: качеството на училищата по мениджмънт - 111 позиция, капацитет за задържане / привличане на таланти - 133 позиция и достъп до качествено специализирано обучение - 118 позиция.

Не мога да се въздържа да не покажа и проблемите, произтичащи от недостатъчните знания, слабите управленски умения и липсата на пазарно поведение от страна на българския мениджмънт. Забележете как е оценен той по следните показатели: способност да делегира права - 120 позиция, професионален управленски капацитет - 118, инвестиции в обучение на собствения персонал - 118, използване на маркетинга - 117 и сътрудничество с университети в НИРД - 113 позиция.

Изводите оставям за тези, които могат да мислят. Богатството на всеки народ зависи от неговия интелект и от способността му да се труди.


Блог публикации

© 2021 СОФИЯ - Град на знанието - клъстер.
Image