Интелигентно финансиране на интелигентни градове

Димитър Христов - Клъстер София град на знанието

София се нуждае от иновативни подходи по отношение на бизнес моделите и източниците на финансиране. Цифровата трансформация се случва във всички отрасли, но това не е достатъчно забележимо във финансовия сектор. Вниманието е насочено предимно върху интелигентните инфраструктури, интелигентните услуги и цифровата свързаност, но въпросите свързани с финансирането са все още на традиционно ниво.

Необходимо е градските власти да знаят как се осигурява интелигентно финансиране за развитие на един интелигентен град , какви стъпки да бъдат предприети с цел осигуряване на интелигентни услуги и реализиране на инфраструктурни планове.
По-долу са представени десет характеристики (предложения), които бидейки по-общи могат да бъдат оформени като политика за финансиране на интелигентните градове:

1. Обединяване на данните на град София (Pan-City Data) - бюджетирането в града да се извършва в реално време, което означава да се премине от подход за управление на бюджета на града "на база на счетоводните отчети" към управление на бюджета в реално време - на "база на прогнозни модели", а това може да стане при обединяване на данните.

2. Ориентиране на финансовото управление на София към постигане на конкретни резултати (Outcomes-Focused Financial Management) - градското управление трябва да си изгради компетенции и вътрешни системи, които не само да отчитат движението по счетоводните сметки (изпълнението на бюджета), но и да са в състояние да постигат резултати в обществена полза на базата на балансирана система от показатели (KPIs).

3. Обвързване на потока данни с паричните потоци - от гледна точка на управлението на данните на град София парите следва да се разглеждат като стратегически поток, а градът да управлява финансовите си потоци по начин, подобен на управлението на данни, например както е при управлението на транспортните потоци.

4. Включване на обществото във финансирането на град София - създаване на финансова прозрачност и ясна комуникация при разработването на бюджета, създаване на ефективно сътрудничество в процеса на бюджетиране, краудсорсинг за съфинансиране на обществените добри инициативи и механизми за създаване на финансови стимули, подтикващи към позитивното поведение за постигане на целите за устойчивост

5. Обединяване на усилията за икономически просперитет на София - осигуряване на събиране, управление и използване на подходяща информация от страна на градската управа и обществените агенции за насочване на дейностите за икономическо развитие и създаването на пазар - чрез осигуряване условия градските власти да бъдат разпознаваем и проактивен изпълнител, подкрепящ икономическия просперитет на града.

6. Привличане на чуждестранни инвестиции - за да се развива София трябва активно да изгражда конкурентоспособност и да привлича външни инвеститори, но също и „външни“ таланти и бизнеси. Привличането на таланти може да се реализира и в сътрудничество със съседни градове и региони, например от Балканите и Източна Европа. В това отношение е направено малко.

7. Сътрудничество на града с финансиращи екосистеми за стимулиране на икономическия растеж - градската управа да изгражда доверие и да подкрепя съвместни действия и проекти с институции и организации, предоставящи финансови услуги (инвеститори, застрахователни компании, пенсионни фондове).

8. Аутсорсинг за подобряването на услуги - създаване на бизнес модели, които запазват подходящо влияние върху резултатите и дългосрочното въздействие от страна градските власти, като осигуряват атрактивни инвестиционни условия за пазара (общности, местен бизнес, големи индустрии, инвеститори) да инвестират в градските услуги. Така чрез ангажиране на извън публичната мрежа по-добре, по-бързо и по-евтино ще се постигне високо качество и бързина в предоставянето на тези услуги.

9. Използване на надеждна цифрова технология (Digital Ledger Technology ) за управление на финансите на София – необходимо е повишаване на доверието към финансовото управление на града. Градските власти могат да заемат активна позиция и да възстановят доверието на обществото по отношение на финансовата и оперативната почтеност, особено за някои от основните човешки потребности, които подкрепят приобщаващото общество (например енергийната бедност, възстановяването на ресурсите и кръговата икономика). Използването на Distributed ledger technology (DLT) е подходящ пример за поддържане и надеждно управление на финансовите данни на един град.

10. Управление на данните на София като ценен актив – сериозни предизвикателства са наличността, качеството и управлението на градските данни за инфраструктурата и градските услуги. От самото си съществуване, тези данни оказват влияние върху резултатите а оттам и върху стойността на услугите. Необходима е оценка, а след това монетизиране на използването на тези данни за управлението на града.