Все по-широкото използване на високи технологии за трансформация на градовете в интелигентни градове се задвижва от една страна от потребностите на самите градове и техните граждани (търсене на иновации), а от друга страна от разпространение на добрите практики на други градове (дифузия на иновации) и генерирането на нови идеи за пробивни иновации в нови области на приложение (отворени иновации).  След направеният поглед към мобилноста нека да посочим и други области на приложение на интелигентните градски технологии.

Димитър Христов - Клъстер София град на знанието

В световната икономика и на този етап на развитие на "икономиката на знанието" бизнесът трябва да бъде креативен и иновативен. Трябва да е способен да създава съдържание, подходящо за потребителите, клиентите и партньорите, да генерира идеи, да прилага технологични и продуктови иновации, да ги споделя, използвайки не само естественото си въображение и креативност, но и постиженията на изкуствения интелект и огромния капацитет на хардуера за обработка на големи данни и IoT.

Приложенията за интелигентни градове могат да подобрят ключовите показатели за качеството на живот с 10 до 30 процента. Броят на интелигентните градове (smart cities) бързо нараства с Интернет на нещата (IoT), което променя общинските услуги по целия свят.

Размерът на т.н. интелигентна градска индустрия се оценява на 400 милиарда долара към 2020 г. за 600 града по света. Очаква се тези градове да генерират 60% от световния БВП до 2025 г., както сочат проучванията на Института Маккинси.

Димитър Христов, Изпълнителен директор, Клъстер София град на знанието

В началото на 2020 г. стартира изпълнението на MediaMotorEurope, международен проект, финансиран по програма „Хоризонт 2020“. България участва в него чрез Клъстер София град на знанието. MediaMotor Europe има за цел да привлече вниманието на европейски високо-технологични иноватори в медийната индустрия за решаване на най-важните предизвикателства и да ги подкрепя в разработване на медийни решения на бъдещето.